Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Седнете, моля. С какво бих могла да ви бъда полезна?

Мис Роуз се отпусна онемяла на края на стола, който й предложиха. Всичко премислено се изпари от ума й заради внезапно бликналото дълбоко състрадание към жената пред нея, към Елайза и към нея самата, докато сълзите й се лееха като река и обливаха лицето и душата й. Смутена, майката на Хоакин Андиета пое ръката й между дланите си.

— Какво ви е, госпожо? Мога ли да ви помогна?

Тогава мис Роуз й разказа на пресекулки на своя завален испански, че единствената й дъщеря я няма повече от седмица, била влюбена в Хоакин, запознали се преди месеци и оттогава момичето не било на себе си и ходело като замаяно, всеки можел да го забележи, само тя, егоистката, не забелязала навреме, защото витаела Бог знае къде, а ето че сега е вече късно: двамата са избягали, с една дума Елайза е провалила живота си така, както тя самата бе провалила своя. И продължи да реди събитията едно след друго, без да може да се спре, докато накрая довери на непознатата онова, което не бе споделяла с никого. Разказа й за Карл Брецнер и безплодната им любов, за двадесетте години, оставили своя отпечатък върху замрялото й сърце и празната й утроба. Изплака мъката за мълчаливите саможертви през целия си живот, за стаявания от добро възпитание гняв, за веригите, които влачеше като каторжник само и само за да запази приличие, за буйната си младост, опропастена от проклетия късмет, че се е родила жена. Най-накрая отмаля от ридания и остана да седи там, без да съзнава какво й се бе случило и откъде бе избликнало бистрото облекчение, което започваше да я обзема.

— Пийнете си малко чай — предложи майката на Хоакин Андиета след дълго мълчание и сложи в ръката на Роуз нащърбена чаша.

— От сърце ви моля, кажете ми дали Елайза и синът ви са любовници. Не съм се побъркала, нали? — прошепна мис Роуз.

— Възможно е, госпожо. И Хоакин ходеше като обезумял, но никога не ми е споменавал името на момичето.

— Помогнете ми, трябва да открия Елайза…

— Тя не е с Хоакин, уверявам ви.

— Откъде знаете?

— Споменахте, че дъщеря ви е изчезнала само преди седмица, нали? А синът ми замина през декември.

— Замина ли? Закъде?

— Не зная.

— Разбирам ви, госпожо. На ваше място и аз щях да се опитам да го прикрия. Чух, че синът ви имал проблеми с правосъдието. Давам ви честната си дума, че ще му помогна. Брат ми е директор на Британската компания и ще направи каквото му кажа. Няма да споделя с никого къде е синът ви, искам само да говоря с Елайза.

— Дъщеря ви и Хоакин не са заедно, повярвайте ми.

— Убедена съм, че Елайза го е последвала.

— Не е възможно, госпожо. Синът ми замина за Калифорния.

В деня, когато капитан Джон Съмърс се завърна във Валпараисо с натоварения с лед „Фортуна“, сестра му и брат му го чакаха както винаги на кея, но още щом видя лицата им, той разбра, че се е случило нещо извънредно. Роуз бе посърнала и когато го прегърна, избухна в необуздан плач.

— Елайза изчезна — съобщи му Джереми с такава ярост, че едва учленяваше думите.

Когато останаха насаме, Роуз разказа на Джон какво бе научила от майката на Хоакин Андиета. След безкрайните дни, докато очакваше завръщането на любимия си брат и се губеше в какви ли не догадки, бе стигнала до заключението, че момичето е последвало своя любим в Калифорния, защото и тя самата сигурно би сторила същото. На следващата сутрин Джон Съмърс тръгна да разпитва из пристанището и узна, че Елайза не е купувала билет и не е в списъка на пътниците на нито един от корабите, от друга страна, властите бяха отбелязали, че през декември е отплавало лице на име Хоакин Андиета. Капитанът предположи, че девойката по всяка вероятност е сменила името си, за да прикрие следите си, и повтори обиколката с точното й описание, ала никой не я беше виждал. Увериха го, че млада дама, почти дете, тръгнала да пътува сама или придружавана единствено от някаква индианка, веднага би привлякла вниманието, освен това било необичайно жена да се качва на някой от платноходите за Сан Франсиско и в подобни случаи ставало дума предимно за уличници или, твърде рядко, за съпругите на капитани и търговци.

— Не е възможно да отплава, без да остави следа, Роуз — заключи капитанът, след като предаде на сестра си в подробности наученото.

— А Андиета?

— Майка му не те е излъгала. Видях името му в списъка.

— Бил откраднал стоки от Британската компания. Убедена съм, че го е сторил, защото не е имало друг начин да заплати билета си. Джереми не подозира, че възлюбеният на Елайза е крадецът, когото той търси, и се надявам никога да не научи.