Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Три дни след като губернаторът обяви цена за главата на Хоакин Муриета, в пристанището на Сан Франсиско хвърли котва параходът „Нордърнър“ с двеста седемдесет и пет чувала писма и Лола Монтес на борда. Това бе най-известната куртизанка в Европа, но нито Дао Циен, нито Елайза бяха чували името й. Двамата се намираха по случайност на кея — бяха отишли да приберат пратката с китайски лекарства, които им носеше от Шанхай един от моряците. Отначало решиха, че причината за карнавалната олелия е пощата — никога не бе пристигал толкова изобилен товар, — но празничната заря ги извади от заблуждение. От града, навикнал на всякакъв род чудеса, се бе стекла тълпа от мъже, любопитни да зърнат несравнимата Лола Монтес, която пристигаше откъм Панамския провлак, предшествана от фанфарите на славата си. Неколцина щастливци я свалиха на ръце от кораба с почести, достойни за кралица. И точно такова беше поведението на прочутата амазонка, докато приемаше възторжените възгласи на почитателите си. Шумотевицата изненада Елайза и Дао Циен, защото те нямаха представа коя е красавицата, но околните бързо ги осведомиха: незаконородена ирландка с най-обикновено потекло, която се представяше за благородна балерина и испанска актриса. В танците беше по-тромава и от гъска, а артистичността й се свеждаше до прекомерна суета, но името й предизвикваше разюздани видения на велики съблазнителки от Далила до Клеопатра. Точно затова пощурялото множество се стичаше да я приветства. Мъжете идваха не заради таланта й, а за да се уверят с очите си в страховитата й проклетия, в легендарната й хубост и необуздан нрав. Безочието и дързостта бяха единствената й дарба, но очевидно беше напълно достатъчна, за да пълни тя театрите, да харчи колкото цяла войска, да трупа накити и обожатели и да си позволява епични гневни изблици. Бе обявила война на йезуитите, бяха я изгонили от няколко града, но върховният й подвиг бе разбитото кралско сърце. Лудвиг I Баварски бил добър, благоразумен и пестелив човек цели шейсет години, докато Лола Монтес не се изпречила на пътя му и с няколко смъртоносни завъртания не го превърнала в кукла на конци. Монархът загубил ума, здравето и честта си, а тя опразнила хазната на малкото му кралство. Влюбеният Лудвиг й дал всичко, което пожелала, включително титлата графиня, но не успял да накара поданиците си да я харесат. Ужасните обноски и невижданите прищевки на дамата будели ненавист у гражданите на Мюнхен и накрая те се изсипали на улицата и поискали изгората на краля да бъде прогонена. Вместо да подвие опашка, Лола посрещнала тълпата с камшик в ръка и ако не били верните й слуги да я напъхат насила в каретата и да я закарат до границата, хората щели да я разкъсат. Обезумял от отчаяние, Лудвиг I се отказал от престола, готов да я последва в изгнанието, ала без корона, власт и банкова сметка господинът не струвал вече пукната пара и красавицата просто му обърнала гръб.

— С една дума, лошото име е единственото й достойнство — отсъди Дао Циен.

Неколцина ирландци разпрегнаха конете от каретата на Лола, заеха мястото им и я докараха до хотела по посипаните с цветя улици. Славното шествие мина досами Елайза и Дао Циен.

— Само това липсваше в тази страна на безумци — въздъхна китаецът, без да удостои с повторен поглед хубавицата. Развеселена и очарована, Елайза последва карнавалното шествие няколко пресечки по-нататък, а край нея трещяха ракети и изстрели във въздуха. Лола Монтес държеше шапката си в ръка, черната й коса бе сресана на път по средата, къдриците покриваха ушите й, а смаяните й очи бяха с цвят на нощна синева; беше облечена с пола от лилаво кадифе, блуза с дантели около врата и по маншетите, и къс, пошит с мъниста, бикоборски жакет. Държеше се насмешливо и предизвикателно, с пълното съзнание, че въплъщава най-първичните желания и тайни на мъжете и олицетворява онова, от което най-силно се бояха блюстителите на добродетелните нрави; тя беше порочен кумир и тази роля безкрайно много й харесваше. В изблик на въодушевление някой хвърли шепа златен прах, който полепна по косите и дрехите на Лола и тя сякаш засия. Победоносният и дързък вид на младата куртизанка разтърси Елайза. Както все по-често напоследък, тя си спомни за мис Роуз и отново почувства как я залива вълна от състрадание и нежност. Представи си я здраво стегната в корсета, с изопнат гръб и пристисната талия, да се поти под петте си фусти: „Сядай с прибрани крака, ходи изправена, не бързай, говори тихо, усмихвай се, не криви лице, за да не се набръчкаш, мълчи си и давай вид, че ти е интересно — на мъжете им е приятно жените да ги слушат“. Мис Роуз, винаги отзивчива и ухаеща на ванилия… Припомни си я обаче и във ваната, едва закрита от мократа риза, с блеснали от смеха очи и разрошени коси, поруменяла, освободена и доволна, да й шепне на ухото: „Една жена може да направи каквото поиска, Елайза, стига да го прави прикрито“. А ето че Лола Монтес изобщо не се прикриваше, беше преминала през повече премеждия и от най-смелия златотърсач, и то със самочувствието на жена, здраво стъпила на земята. Тази вечер Елайза се прибра умислена в стаята си и скришом, сякаш вършеше грях, открехна куфара с роклите. Когато за пръв път тръгна по следите на своя любим, остави багажа си в Сакраменто, но Дао Циен го бе запазил с мисълта, че един ден може да послужи. Когато Елайза отвори капака, нещо изпадна на пода и тя с изненада видя, че това е перлената огърлица, с която бе платила на Дао Циен, за да я качи на кораба. Дълго стоя развълнувана с гердана в ръка. После изтупа роклите и ги подреди върху леглото — бяха измачкани и миришеха на изба. На следващия ден ги занесе в най-добрата перачница на Китайския квартал.