Исабель Альенде - Портрет в сепия

— Водя ви момичето както пожелахте, Паулина — казала тъжно Елайза.

— Боже мили, какво се е случило? — възкликнала изненадано Паулина дел Валие.

— Съпругът ми почина.

— Значи и двете сме вдовици… — промълвила Паулина.

Елайза Съмърс й обяснила, че повече не била в състояние да се грижи за внучката си, защото трябвало да пренесе трупа на Дао Циен в Китай, както му била обещала. Паулина дел Валие повикала Уилямс и му наредила да придружи детето до градината и да му покаже пауните, докато те двете разговаряли.

— Кога смятате да се върнете, Елайза? — попитала Паулина.

— Това пътуване може да се окаже много дълго.

— Не искам да се привържа към момичето и след няколко месеца да трябва да ви го връщам. Сърцето ми би се скъсало от мъка.

— Обещавам ви, че това няма да се случи, Паулина. Вие може да предложите на внучката ми много по-добър живот от мен. Аз нямам нийде дом. Без Дао Циен е безсмислено да продължавам да живея в Китайския квартал; сред американците също не съм своя, както и нищо не ме свързва с Чили. Навсякъде съм чужда, но искам Лай-Минг да има корени, семейство и добро възпитание. Северо дел Валие — нейният баща пред закона — би трябвало да поеме грижите за нея, ала той е много далеч и има други деца. Понеже вие винаги сте искали детето да е при вас, помислих, че…

— Чудесно сте направили, Елайза — прекъснала я Паулина.

Паулина дел Валие изслушала докрай трагедията, сполетяла Елайза Съмърс и разпитала за всички подробности, свързани с Аурора, включително за ролята, която се очаквало от Северо в нейната съдба. Незнайно как се изпарили омразата и гордостта и тя развълнувано запрегръщала жената, която миг преди това смятала за най-големия си враг, благодарейки й за невероятното великодушие, с което й поверявала внучката си и кълнейки й се, че щяла да бъде истинска баба, със сигурност не така добра както положително са били те с Дао Циен, но готова да посвети остатъка от живота си в грижи за внучката и с намерението да направи Аурора щастлива. Това щяла да бъде нейната главна задача на този свят.

— Лай-Минг е умно момиче. Скоро ще се поинтересува кой е баща й. До неотдавна мислеше, че баща й, дядо й, най-добрият й приятел и Бог са едно и също лице: Дао Циен — казала Елайза.

— Какво да й кажа, ако ме попита? — попитала Паулина.

— Кажете й истината — тя винаги най-лесно се приема — посъветвала я Елайза.

— Че синът ми Матиас е биологическият й баща, а племенникът ми Северо — законният — така ли?

— Защо не? Кажете й също, че майка й се е казвала Лин Съмърс и е била добра и красива — промълвила Елайза и гласът й се разтреперил.

Двете баби се споразумели, за да не объркват допълнително детето, да го отделят завинаги от близките по майчина линия, то да престане да говори на китайски и да прекъсне връзката си с миналото. На пет години човек още не се е осъзнал, заключили; с времето малката Лай-Минг щяла да забрави произхода си, а така също травмата от загубата на дядо си и последвалите я събития. Елайза Съмърс се задължила да не опитва по никакъв начин да се свързва с детето, а Паулина дел Валие обещала да я боготвори така, както би го сторила с дъщерята, за която цял живот бе мечтала, но не бе получила. Сбогували се с кратка прегръдка и Елайза излязла от входа за прислугата, за да не види момиченцето как тя си тръгва.

Искрено съжалявам, че тези две добри госпожи, моите баби — Елайза Съмърс и Паулина дел Валие — са се разпоредили със съдбата ми, без да ми дадат възможност и аз да изразя отношението си по този въпрос. Със същата огромна решителност, с която на осемнайсетгодишна възраст бе избягала от метоха с избръсната глава, за да последва годеника си, и на двайсет и осем години бе направила състояние, превозвайки праисторически лед в кораби, моята баба Паулина се зае да заличи моя произход. И ако не беше една шега на съдбата, която в последния момент обърка плановете й, тя наистина щеше да успее. Спомням си много ясно първото ми впечатление от нея. Виждам се как влизам в кацнал на един хълм дворец, как прекосявам градини с водни огледала и грижливо оформени храсти; пред мен изникват мраморни стъпала с бронзови лъвове в естествен ръст от двете страни, влизам през двукрила порта от тъмно дърво и се озовавам в огромен хол, осветен от цветни стъклописи, изрисувани на един величествен купол, който увенчава тавана. Никога преди не бях попадала на подобно място и изпитах едновременно изумление и страх. Сетне се озовах пред позлатен стол с облегалка във формата на медальон, където Паулина дел Валие седеше като кралица на своя трон. Тъй като много пъти съм я виждала удобно настанена в този стол, не ми е трудно да възкреся образа й от онзи първи ден — богато пременена в количества плат, които биха стигнали да се ушият завеси, с пищни накити, внушителна. Всички изглеждаха незабележими до нея. Имаше приятен глас, вродено изящество и бели, равни зъби — продукт на порцеланова протеза. По онова време косата й положително е била вече прошарена, ала тя я боядисваше в естествения й кестеняв цвят от младини и й придаваше обем с умело разположени изкуствени подплънки, които придаваха на кока й вид на кула. Не бях виждала преди това създание с подобни размери, съответстващи отлично на пропорциите и великолепието на нейния дом — палат. Сега, когато най-сетне зная какво се бе случило в дните, предшествали този момент, си давам сметка, че е несправедливо да отдавам уплахата си единствено на тази величава баба — когато ме отведоха в дома й, страхът вече бе част от багажа ми наред с малкия куфар и китайската кукла, които здраво стисках в ръка. След като се поразходих из градината и поседях в една грамадна и празна трапезария пред купичка сладолед, Уилямс ме заведе в стаята на акварелите, където предполагах, че ме очаква баба Елайза, но вместо нея заварих Паулина дел Валие, която предпазливо се доближи, сякаш се мъчеше да улови изплъзваща й се котка, каза ми, че много ме обича и че занапред ще живея в нейната голяма къща и ще имам много кукли, а също и едно пони с малка карета.