Исабель Альенде - Портрет в сепия

— Когато бях на твоите години, имаше само две възможности: да се оженя или да отида в манастир — каза веднъж сестра Мария Ескапуларио.

— Защо избрахте втората, майко?

— Защото ми даваше повече свобода. Христос е толерантен съпруг.

— Ние, жените, сме прецакани, майко. Отредено ни е да отглеждаме деца и да се подчиняваме, нищо друго — въздъхна Нивеа.

— Не е точно така. Ти можеш да промениш нещата — отвърна монахинята.

— Аз сама?

— Сама — не. Има и други момичета като теб с повечко ум в главата. Четох в някакъв вестник, че вече има жени лекарки, представяш ли си?

— Къде?

— В Англия.

— Много е далече.

— Така е, но щом те могат да постигнат това там, някой ден то ще стане възможно и в Чили. Не се отчайвай, Нивеа.

— Изповедникът ми казва, че много мисля и малко се моля, майко.

— Бог те е дарил с ум, за да го използваш, но те предупреждавам, че пътят на бунта е осеян с опасности и болка и е нужна голяма храброст, за да го извървиш. Не пречи да се молиш божието провидение да те подкрепя… — посъветва я сестра Мария Ескапуларио.

Завладяна от твърда решимост, Нивеа написа в дневника си, че ще се откаже от брака, за да се посвети изцяло на борбата за правото на жените на глас. Не подозираше, че тази жертва няма да е нужна, защото щеше да се ожени по любов за мъж, който щеше да я подкрепя в политическите й стремления.

Северо се качи на кораба с опечалена физиономия, за да не заподозрат роднините му радостта, с която напускаше Чили — не дай, боже, да променят решението си — и се приготви да извлече възможно най-голяма полза от това приключение. Раздели се с братовчедка си Нивеа, целувайки я крадешком, след като й се закле, че ще й праща интересни книги с помощта на един приятел, за да избегнат семейната цензура, и че ще й пише всяка седмица. Тя се бе примирила с мисълта за едногодишна раздяла и изобщо не подозираше, че той крои планове да остане в Съединените щати колкото може по-дълго. Северо не пожела да вгорчи повече раздялата, споделяйки тези планове с нея, и реши, че ще й обясни всичко в писмо. И без това и двамата бяха прекалено млади, за да се женят. Загледа я как стои изправена на кея във Валпараисо, заобиколена от останалите членове на семейството, облечена в рокля и боне в маслинен цвят, как му маха с ръка за сбогом и насила се усмихва. „Не хленчи и не се оплаква — ето, затова я обичам и винаги ще я обичам“, изрече Северо на висок глас срещу вятъра, решен с инат да победи непостоянството на своето сърце и изкушенията на света. „Пресвета Богородице, върни ми го жив и здрав“, помоли се Нивеа, прехапвайки устни, премаляла от любов и напълно забравила клетвата си да не се омъжва, докато не изпълни дълга си на боркиня за правата на жените.

Младият Дел Валие прехвърля в ръце писмото на дядо си Агустин дел Валие от Валпараисо до Панама, мятайки се отчаяно между желанието да го отвори и страха от такава постъпка, тъй като в съзнанието му безпощадно бе набито вярването, че никой почтен мъж не чете чужди писма и не посяга към чужди пари. В крайна сметка обаче любопитството надделя над чувството за чест — все пак ставаше дума за съдбата му — и той внимателно разчупи печата в бръснача, после подържа плика на парата на един чайник и го отвори извънредно внимателно. Така откри, че плановете на неговия дядо включват изпращането му в американско военно училище. Беше наистина жалко, добавяше дядо му, че Чили не е във война с някоя съседна държава, за да може внукът му да се превърне в мъж с истинско бойно кръщение, както си му беше редът. Северо хвърли писмото в морето и написа друго, със свои думи, сложи го в разпечатания плик и сипа разтопен восък върху него. В Сан Франсиско леля му Паулина го чакаше на кея заедно с двама прислужници в ливреи и Уилямс — нейния наперен иконом. Беше пременена с невъзможна шапка и с изобилие от веещи се на вятъра волани, които спокойно биха я вдигнали във въздуха, ако не беше толкова тежка. Избухна в шумен смях, когато видя племенникът си да слиза по рампата със статуята на Христос в ръце, после го притисна до сопрановата си гръд, задушавайки го с внушителния си бюст и с парфюма си с аромат на гардении.

— Първото нещо, което ще направим, е да се отървем от това чучело — каза, като посочи статуята на Христос. — Ще трябва също да ти купим дрехи — тук никой не ходи издокаран като теб — добави тя.

— Този костюм беше на баща ми — обясни Северо унизен.

— Виждам, приличаш на погребален агент — отвърна Паулина и едва изрекла това, си спомни, че неотдавна момчето бе загубило баща си. — Прости ми, Северо, не исках да те обидя. От всичките си братя най-много обичах баща ти, той бе единственият човек в семейството, с когото можеше да се разговаря.