X
Той спря на прага, зад него Жакмор чакаше.
— Искаш ли да дойда? — попита Анжел.
— Влез — каза Клемантин.
Тя го погледна нито дружелюбно, нито враждебно. Той стоеше прав, без да смее да седне на леглото, от страх да не я притесни.
— Не мога изобщо да ти се доверявам повече — рече тя. — Една жена не може изобщо да се доверява на мъжете от момента, в който някой мъж й е направил деца. А най-малко може да се довери на този мъж.
— Скъпа Клемантин — каза Анжел. — Толкова си страдала.
Тя поклати глава. Не искаше да я съжаляват.
— Утре ще стана — отвърна тя. — След шест месеца те трябва да ходят. След една година — да четат.
— По-добре си — каза Анжел. — Сега си същата.
— Това не беше болест — отвърна тя. — Вече е свършено. И повече няма да се повтори. В неделя трябва да бъдат кръстени. Ще се казват Жоел, Ноел и Ситроен. Това е.
— Жоел, Ноел и Ситроен — повтори Анжел — не е красиво. Ти мислеше още Азраел, Натанаел и дори Ариел. Или Прюнел.
— Няма да промениш нищо — каза Клемантин с ясен глас. — Жоел и Ноел за близнаците. Ситроен за третото.
Тя си каза тихо: „Него ще трябва да го понатисна още отначало. Ще ми създава трудности, но е мило.“
— Утре — продължи тя на висок глас — те трябва да имат легла.
— Ако има да се ходи някъде, разчитайте на мен — предложи Жакмор, — аз съм на разположение. Не се стеснявайте.
— Това е идея — каза Клемантин. — Така вие няма да бездействувате.
— Не съм свикнал на това — отвърна Жакмор.
— Но тук можете да свикнете — каза Клемантин. — Хайде, отивайте си и двамата. Поръчайте на дърводелеца три легла. Две малки и едно голямо. И му кажете да работи добре. И пътьом ми изпратете Бланш.
— Да, скъпа моя — каза Анжел.
Той се наведе, за да я целуне и се изправи. Жакмор му направи път и Анжел излезе. Психиатърът затвори вратата и го последва.
— Къде е Бланш? — попита той.
— Долу… — отвърна Анжел. — В пералнята. Чисти. Хайде да обядваме. Ще отидем после.
— Аз ще отида — каза Жакмор. — Вие ще останете тук. Нямам желание да споря, както преди малко. Изтощително е. А и не ми е това занаятът. В края на краищата ролята на психиатъра е ясна. Да прави психоанализи.
Жакмор за втори път мина през вратата с позлатената решетка и се запъти към селото. Вдясно беше оградата на градината, после отвесният скалист бряг, в далечината — морето. Вляво обработени земи, тук-там дървета и плетове. Един кладенец, които той не бе забелязал сутринта, го учуди със стубела си от потъмнял камък; яка макара от ясен между две каменни колони крепеше дебела ръждясала верига. Водата клокочеше на дъното и над стубела се образуваше облаче, което бързо се размиваше на синия фон на небето.
Отдалече първите къщи се показаха и го изненадаха с грубата си направа. Бяха ферми във формата на буквата П. Страничните крила бяха насочени към пътя. Отначало имаше само една-две вдясно. Дворът им беше подреден по обичайния начин: квадратен, в средата с голямо корито, пълно с черна, гъмжаща от раци и червенчета вода; вляво — крилото, в което живееше стопанинът със семейството си, вдясно и в дъното — оборът и конюшнята, разположени на първия етаж, до който добитъкът се качваше по една силно наклонена дъска. В основата на сградата, между яките подпори, имаше каци, в които се събираха тор и фъшкии. В незаетата част от обора бяха прибрани слама, зърно и запасите от фураж. В един отделен, добре обзаведен кът завираха ратайкините. Дворът беше павиран със сив гранит и беше пресечен от добре поддържани лехи със същата цилиндрична и пореста трева, която растеше и край пътя.
Жакмор продължи да върви, без да вижда никого. Фермите ставаха все повече и повече. Сега ги имаше и вляво и пътят завиваше в тази посока. Покрай него изведнъж се появи един червен поток, чиято повърхност бе съвсем гладка и почти се изравняваше с брега, в него плуваха неразличими остатъци като от някакво храносмилане. Чуваше се оттук-оттам слаб глъч от празните къщи. Жакмор се мъчеше да различи всеки отделен мирис от полъха на смесените миризми, който го удряше в носа пред всяка сграда.
Потокът го заинтригува. Най-напред в него нямаше нищо и после изведнъж той потичаше широк, пълен догоре, като че ли покрит с тънка ципа. Цветът му бе светлочервен, като кървава пяна по устата на човек, храчещ кръв. Гуаш размита във вода. Жакмор взе един камък и го хвърли в потока. Той потъна леко, без пръски, като в река от мъх.
Читать дальше