Борис Виан - Сърца за изтръгване

— Още едно — си каза той.

Майката, измъчена, едва не загуби съзнание. Жакмор стана. Третото бебе идваше и Жакмор ловко го хвана и облекчи жената. Тя се отпусна изтощена. Тъмнината безшумно се разкъса, светлината нахлуваше в стаята, жената лежеше с обърната настрани глава. Лицето й беше изтощено от напрежението, имаше големи черни кръгове под очите. Жакмор избърса потта по челото и врата си и се учуди, че чува шумове отвън, от градината. Бавачката привършваше с повиването на последното бебе, тя го остави при другите две на леглото. После отиде до гардероба, взе един чаршаф и го разгъна по дължина.

— Ще й превържа корема — каза тя. — И трябва да спи. Вие си отивайте.

— Отрязахте ли им пъпната връв? Завържете ги здраво.

— Вързах ги на фльонга — отговори бавачката. Хем е здраво, хем е по-елегантно.

Той се съгласи, беше слисан.

— Идете при господина — му предложи бавачката.

Жакмор се приближи до вратата, зад която Анжел чакаше, завъртя ключа и влезе.

Анжел беше седнал на един стол, превил гръб, а в тялото му все още откънтяваха виковете на Клемантин. При щракването на ключалката той вдигна глава. Рижата брада на психиатъра го учуди.

— Казвам се Жакмор — обясни последният. — Минавах по пътя и чух викове.

— Беше Клемантин — отвърна Анжел. — Мина ли всичко добре? Свърши ли? Кажете!

— Вие сте три пъти баща — каза Жакмор.

Анжел се смая:

— Тризнаци ли?

— Близнаци и едно отделно — уточни Жакмор. — То излезе явно след тях. Това е признак за силен характер.

— Тя как е? — попита Анжел.

— Добре е — отговори Жакмор. — Ще я видите малко по-късно.

— Много ми е сърдита — каза Анжел. — И ме заключи.

Увлечен от условностите, добави:

— Ще пийнете ли нещо?

С мъка стана.

— Благодаря — отвърна Жакмор. — Не сега.

— Какво правите тук? — попита Анжел. — На почивка ли идвате?

— Да — каза Жакмор. — Мисля, че няма да се чувствувам зле у вас, след като ми предлагате.

— Имахме късмет, че се случихте тук — каза Анжел.

— Тук няма ли лекар? — попита Жакмор.

— Бях заключен — каза Анжел. — Не можах да се погрижа. Трябваше всичко да върши прислужницата. Тя е предана.

— Аа!… — каза Жакмор.

Те млъкнаха. Жакмор решеше с разперени пръсти брадата си. Сините му очи блестяха на слънцето в стаята. Анжел го разглеждаше внимателно. Психиатърът носеше костюм от черен, много еластичен плат, клин и дълго, закопчано догоре сако, което го правеше по-тесен в раменете. Беше обут в черни изрязани лачени сандали, а около врата му напираше, сякаш кипнала, риза от лилав сатен. Беше до болка обикновен.

— Радвам се, че оставате тук — каза Анжел.

— Сега елате да видите жена си — предложи другият.

Клемантин лежеше неподвижно. Лежеше съвсем плоска и гледаше в тавана. Двата юнака бяха от дясната й страна, а третото — отляво. Бавачката беше подредила стаята. Безшумно върху перваза на отворения прозорец падаше слънчева светлина.

— Ще трябва да ги отбиете утре — каза Жакмор. — Тя не може да кърми две и още едно; освен това, така ще става по-бързо, и трето — ще си запази бюста.

Клемантин се размърда и обърна глава към тях. Отвори очи, хвърли им суров поглед и каза:

— Ще ги кърмя сама. И трите. Това няма да развали бюста ми. И още по-добре, ако го развали. Изобщо аз нямам желание да се харесвам никому.

Анжел се приближи и се опита да погали ръката й. Тя се дръпна.

— Стига — каза тя. — Нямам желание да започвам отново.

— Слушай — прошепна Анжел.

— Махай се — каза тя уморено. — Сега не искам да те виждам. Това ми причини прекалено много болка.

— Не си ли по-добре? — попита Анжел. — Виж… Този корем, който така те притесняваше, го няма вече.

— И с чаршафа, който носите — каза Жакмор, — когато станете, няма да има и следа.

Клемантин с голямо усилие се понадигна. С нисък съскащ глас тя каза:

— Би трябвало да се чувствувам по-добре, а? Ей така… веднага след това… с разкъсания си корем, с тези болки в гърба…, с разкривения до болка таз, с червените капилярчета в очите…, би трябвало да се съвзема, да бъда послушна, да си възстановя хубавата фигура, хубавия твърд бюст…, за да дойдеш ти или някой друг, да ме мачкате, да ми хвърлите от вашата мръсотия и всичко да започне отново, да ме боли, да стана тромава, да кървя…

С рязко движение тя пъхна ръката си под завивките и изтръгна чаршафа, с който бе превързана. Анжел понечи да реагира.

— Не се приближавай! — каза тя с толкова презрителен глас, че мъжът й спря онемял. — Махайте се! И двамата! Ти, защото ми причини това, а вие, защото ме видяхте такава. Хайде… Изчезвайте!