Борис Виан: Сърца за изтръгване

Жакмор тръгна към вратата, последван от Анжел. Когато последният беше вече на прага, тя хвърли свития на топка чаршаф и го удари по тила. Анжел се спъна и си блъсна челото в касата на вратата. Тя се затвори след него.

Сега те слизаха по стълбата, покрита с червени плочки, която трепереше под краката им. Къщата имаше яка конструкция от дебели черни греди, стените бяха варосани. Жакмор се чудеше какво да каже.

— След малко ще бъде по-добре — каза колебливо той.

— Хмм… — отговори Анжел.

— Много ли ви се струпа на главата? — попита психиатърът.

— Не. Два месеца бях заключен. Това е.

Той се опита да се усмихне.

— Странно ми е, че съм отново свободен.

— Какво правехте през тия два месеца? — попита Жакмор.

— Нищо — каза Анжел.

Те минаха през един голям хол, покрит като стълбището с червени теракотови плочки. Имаше малко мебели: тежка маса от светло дърво, нисък бюфет от същото дърво и по стените две-три картини, много светли и красиви. Столовете бяха в същия стил. Анжел се спря до бюфета.

— Ще пийнете ли все пак нещо? — попита той.

— На драго сърце — каза Жакмор.

Анжел поднесе две чашки домашен плусточник.

— Прекрасен — оцени Жакмор.

И тъй като другият не отговаряше, прибави:

— В общи линии как се чувствувате като баща?

— Не е весело — каза Анжел.

29 август

Клемантин беше сама. В стаята не се чуваше никакъв шум освен на моменти плискането на слънчевите лъчи в пердето.

Облекчена и напълно затъпяла, тя прекара ръце по плоския си и мек корем. Набъбналите й гърди тежаха. Тя почувствува съжаление, срам и угризение за тялото си и забрави захвърления вчера чаршаф. С пръсти опипваше извивката на врата си, раменете, ненормално набъбналите си гърди. Беше й доста горещо, сигурно имаше температура.

От прозореца идваше далечната глъчка на селото. Беше време за полската работа. От мрачните обори се чуваше пресилено сърдитото мучене на някакви озаптени животни.

До нея мърльовците спяха. Сграбчи единия от тях и със сдържано отвращение го вдигна с две ръце над себе си. Той беше розов, с мъничка влажна уста като октоподче, с надиплена около очите плът. Тя извърна глава, откри едната си гърда и доближи към нея мърльото. Трябваше да сложи зърното в устата му и тогава той сви юмручета и бузите му хлътнаха. Гълташе бързо, смучейки противно шумно. Не беше много приятно. Това облекчаваше малко, но и нараняваше също. След като изпразни двете трети от гърдата, мърльото заспа с разперени ръце и захърка неприятно. Клемантин го остави до себе си и той, без да престава да хърка, направи странна муцунка, смучейки в съня си. Имаше само жалък мъх по главата, фонтанелата тревожно пулсираше, човек изпитваше желание да я натисне в средата, за да спре.

В къщата прокънтя глух удар. Долу тежката врата се бе затворила. Жакмор и Анжел бяха излезли. Клемантин разполагаше с живота и със смъртта на трите същества, които спяха до нея. Те й принадлежаха. Тя погали тежката си и болезнена гръд. Ще има с какво да ги нахрани и трите.

Второто жадно се нахвърли върху кафявото зърно, оставено преди малко от брат му. То смучеше само̀, тя се протегна. Чакълът на двора хрускаше под краката на Жакмор и Анжел. Бебето смучеше. Третото се размърда насън. Тя го повдигна и му даде другата гърда.

Градината се издигаше на някои места до високия бряг и различни дървесни видове растяха по стръмните й части, до тях в краен случай можеше да се достигне, но обикновено ги оставяха да растат свободно.

Имаше калайоси, чиито виолетово-синкав листак е нежнозелен отгоре, с тънки бели линийки от вътрешната страна; диви армадии с тънички стъбълца, покрити тук-там с чудовищни пъпки, подобни на кървави сладкиши, лъскави снопчета ревиола с перлено сив цвят, дълги кремави гроздове герилиас, които висяха по ниските клони на араукариите, сиртии, сини майянги, различни видове бекабумга, чийто зелен килим криеше малки живи жабчета, жив плет от когмарин, канаис и сансиарии, хиляди избуяли или скромни, свити по ъгълчетата на скалата цветчета, разпръснати като перде по оградата на градината, пълзящи по земята като водорасли, изникващи отвсякъде, или тайно промъкващи се между пръчките на решетката. По-горе полегатата градина бе разделена на добре поддържани, свежи тревни площи. Многобройни дървета пробиваха земята с грубите си стъбла.

Тук Анжел и Жакмор бяха дошли да се разходят уморени и недоспали. Кристалният и свеж морски въздух покриваше скалистия бряг. Горе, на мястото на слънцето, имаше една огнена кухина с четвъртити контури.