Борис Виан - Сърца за изтръгване

В това време тримата псалти бършеха грижливо свещеника. Той не изглеждаше съвсем добре и по цялото му тяло личаха разни белези.

— Втори рунд — обяви псалтът, който биеше гонга, и се чу едно „банг!“

Този път дяволът изглежда бе решил да свърши преди сигнала. Той се нахвърли като луд и не остави свещеника да си отдъхне. Изсипа върху него цял порой, дори може да се каже градушка от удари. Свещеникът явно рухваше и на няколко пъти се вкопчи в противника си, предизвиквайки с това недоволството на публиката. След туй той успя да използува едно кратко отпускане на клисаря, хвана с две ръце главата му и с коляно разби носа му. Дяволът заквича от болка и се отпусна.

В един глас псалтите завикаха доволни:

— Той клинчи! Да живее господин свещеникът!

— Срамота е! — уверяваше ги дяволът, като си търкаше носа, давайки да се разбере, че изпитва все по-силна болка.

Свещеникът се въртеше възхитен. Но това бе уловка от страна на дявола, който неочаквано се хвърли към него и му нанесе две страхотни крошета в областта на черния дроб, а след това и един ъперкът, насочен към челюстта, но свещеникът го получи в окото и то веднага се наду и затвори.

За късмет на свещеника в този момент гонгът удари. Той си изплакна на няколко пъти устата, сложи си на окото един суров бифтек с дупка, през която, ако това все още му беше възможно, можеше да гледа. Дяволът от своя страна вършеше разни смехории, които много се харесваха на публиката и най-вече това, че си свали гащите пред старата бакалка и й показа задника си.

Към средата на третия рунд, който се оформяше още по-неуспешен за свещеника, той предателски дръпна шнура на микрофона, като се прикриваше с една ръка. Тогава подло монтираният механизъм се задействува и високоговорителят се стовари върху главата на клисаря. Той се просна на земята в безсъзнание. Свещеникът гордо обиколи ринга с кръстосани над главата юмруци.

— Победител с технически нокаут — обяви той. — Чрез мен господ победи. Победи богатството и луксът! Това е бог! И само в три рунда.

— Оо! Аа! Аа! — възкликна тълпата.

Селяните постояха за миг безмълвни, защото всичко бе станало много бързо. След това започнаха да недоволствуват, защото всяка минута от представлението излизаше много скъпа. Жакмор, малко разтревожен, почувствува, че това ще завърши зле.

— Върни парите поне! — ревна тълпата.

— Няма — каза свещеникът.

Полетя стол, след него още един. Свещеникът избяга от ринга. Върху него се изсипа дъжд от столове.

Жакмор вече се измъкваше към вратата, когато някой го цапна зад ухото. Инстинктивно той се обърна и отговори с удар. Позна противника си в мига, когато му разбиваше зъбите. Беше дърводелецът, който се свлече, изплювайки зъбите си. Жакмор погледна пръстите си — две от ставите бяха разкървавени. Той ги облиза. Хващаше го срам. Но той отхвърли този срам, като вдигна рамене.

— Голяма работа… — помисли си. — Ла Глоар е за това, ще го вземе. Трябва да отида при него за шамара, който ударих на псалта.

Искаше му се още да се бие. Взе да удря, където свари. Ставаше му леко, защото биеше възрастни.

135 апруст

Когато Жакмор отвори вратата, Ла Глоар вече се обличаше. Беше се изкъпал в масивната златна вана, беше окачил работните си дрехи и обличаше един прекрасен халат от златоткан брокат. Злато имаше навсякъде, сякаш цялата тази стара къщичка бе излята от злато. Златото преливаше отвсякъде, от посудата, столовете, масите, всичко бе жълто и блестящо. Тази гледка бе учудила Жакмор първия път, когато я видя, но сега той бе равнодушен към нея, както и към всичко извън манията му, той дори не я забелязваше.

Ла Глоар го поздрави и се учуди, че го вижда в такова състояние.

— Бих се — рече Жакмор. — На представлението на свещеника. Всички се биха. Той също, но непочтено. Затова, и другите се включиха.

— Добре, че си си намерил оправдание — каза Ла Глоар.

Жакмор вдигна рамене.

— Аз… — измънка той. — Хммм… Малко ме е срам, защото и аз се бих, възползувах се от това, че ще дойда при вас, нося сухо…

Той му даде няколко златни монети.

— То се знае… — прошепна горчиво Ла Глоар. — Бързичко свикнахте. Но оправете си малко дрехите. Не се тревожете. Приемам срама ви.

— Благодаря ви. А сега да продължим нашия сеанс.

Ла Глоар пусна монетите в една паница за салата от позлатено сребро и мълчаливо се излегна на ниското легло в дъното на стаята. Жакмор отиде да седне до него.

— Разказвайте — рече той. — Отпуснете се и разказвайте. Бяхме стигнали до онзи случай в училище, когато сте откраднали една топка.