Борис Виан - Сърца за изтръгване

Треските хвърчаха сред оглушителен шум и си проправяха път към пролуката между двете половини на завесата. Някой с по-точен мерник разклати корниза. Кюрето крещеше по високоговорителя.

— Нямате право. Богът на лукса презира грубите ви обноски, мръсните ви чорапи, пожълтелите ви гащи, кирливите ви яки, зъбния ви камък. Бог няма да приеме в рая измършавелите ви кранти, нито проскубаните ви петли. Бог е огромен сребърен лебед. Бог е сапфирено око в блестящ триъгълник, диамантено око на дъното на златно гърне, той е опиянението от каратите, великите платинени тайнства, стоте хиляди пръстена по ръцете на куртизанките. Бог е неугасваща свещ, носена от епископ, облечен в скъпи кадифета. Бог живее в скъпоценния метал, в бисерите от кипящ живак, в кристалите на етера. Бог вижда, че сте лайнари и се срамува от вас.

Като чуха забранената дума, дори и тези, които бяха седнали, ревнаха с останалите.

— Стига, попе! Искаме представление.

Полетяха още повече столове.

— Той се срамува от вас! Грубияни, мърлячи, нищожества. Вие сте работната престилка на този свят, картофът от небесната зеленчукова градина, копривата от божията градина, вие сте ох! ооох!

Един по-точно хвърлен стол откачи напълно завесата и всички видяха кюрето да танцува по гащи пред микрофона и да се държи за темето.

— Представлението, попе! — ревна в един глас тълпата.

— Добре! Оох! Добре! — рече кюрето. — Ето! Ето!

Шумът веднага утихна. Почти всички столове, бяха вече заети, псалтите се суетяха около свещеника. Един от тях държеше нещо кафяво и кръгло, в което вкара първо едната му ръка, после и другата. След това свещеникът облече едни прекрасен яркожълт халат и накуцвайки, се качи на ринга. Беше взел със себе си и микрофона и го окачи на едно въженце, което висеше над главата му за тази цел.

— Днес — обяви той без заобикалки — твърдо и безкомпромисно ще се бия пред вас с дявола в десет рунда от по три минути!

Тълпата недоверчиво зашумя.

— Не се смейте! — викна свещеникът! — Нека тези, които не ми вярват, да гледат!

Той направи знак и в същия миг клисарят излезе иззад кулисите. Замириса силно на сяра.

— Преди осем дни — заяви кюрето — открих следното: моят клисар е дяволът.

Клисарят небрежно изплю един хубав пламък. Въпреки дългия му халат ясно се виждаха косматите крака и раздвоените копита.

— Нека го аплодираме! — предложи свещеникът.

Чуха се ръкопляскания, но не особено възторжени. Клисарят като че ли се пообиди.

— Какво може да се хареса повече на господ от една великолепна битка, подобна на онези, които така хубаво са организирали римляните, тези истински любители на лукса?

— Хайде, стига! — извика някой! — Искаме кръв!

— Добре — каза свещеникът. — Е добре, добре. Ще прибавя само, че вие сте жалки тъпанари.

Той хвърли халата си; двамата псалти му служеха за масажисти; клисарят беше сам. Псалтите взеха табуретката, легена и кърпата, свещеникът си сложи предпазната гума. Клисарят само изрече едно магическо заклинание, черният халат пламна на гърба му и изчезна сред облак червена пара. Той се захили и заподскача за разгрявка. Свещеникът беше блед, той се прекръсти. Клисарят взе да протестира.

— Никакви удари, преди да сме започнали, нали, драги свещеник?

Един псалт с все сила удари с дървен чук по широка медна тава. Клисарят, който стоеше в ъгъла, опрян на тризъбеца, зае място в средата на ринга. При удара на гонга от тълпата се чу „аа“ на задоволство.

Дяволът веднага започна своите атаки, предимно с десни къси крошета, при които от три удара един винаги преодоляваше защитата на свещеника. Той обаче правеше много добра игра с краката; истински хубави крака, твърде пълни, тлъсти и подвижни, въпреки че не бяха съвсем еднакви. Свещеникът контрира с десен прав, стараейки се да държи противника си на дистанция. Той се възползува добре от момента, когато дяволът вдигна гарда по-високо, и с два последователни леви удара в областта на сърцето го накара да изпсува. Тълпата аплодираше. Свещеникът се поизпъчи, но в този момент неочаквано получи един силен ъперкът в челюстта, който той понесе твърдо. След това със серия леви удари дяволът му насини дясното око. Като че ли искаше да покаже цяла гама от различни удари. По телата на двамата се появиха червенини и свещеникът явно се задъхваше. Когато клисарят се вкопчи в него, той му каза:

— Махни се, сатана!…

Това разсмя клисарят, който се хвана за корема и свещеникът се възползува, за да му друсне два удара по мутрата. Потече кръв. Почти в същия миг се разнесе ударът на гонга и двамата съперници се оттеглиха, всеки в своя ъгъл. Свещеникът бе веднага заобиколен от тримата псалти. Тълпата аплодираше, защото имаше доста кръв. Дяволът сграбчи един бидон, пълен с бензин, отпи голяма глътка и изплю една дълга гирлянда от огън и дим, която поопърли жицата на микрофона. Тълпата аплодираше още по-силно. Жакмор оцени свещеника и като организатор, и като боксьор. Идеята да се покаже дяволът му се струваше прекрасна.