Борис Виан - Сърца за изтръгване

Жакмор вече познаваше всички ъгли, завойчета и преки пътечки. Той прекоси големия площад, където обикновено ставаше пазарът на старците, мина покрай училището; след малко заобиколи църквата, за да си купи билет от гишето. Едно от момчетата от хора на кюрето продаваше билетите. Взе си скъпо място, за да вижда добре. След това влезе под сайванта. Пред него и зад него имаше други хора. На входа едно друго дете от хора скъса половината от билета му, или по-точно скъса целия му билет на две половини и му върна едната. Трето дете настаняваше едно семейство и Жакмор изчака, за да бъде и той на свой ред настанен. Псалтите бяха облечени и тримата в празнични одежди, червена роба, малка шапчица и дантелена гарнитура. Третият псалт взе билета му и го заведе до фотьойлите на партера. Кюрето беше струпало тук всички столове на църквата, те бяха толкова много, че на места просто бяха нахвърляни едни върху други и сядането бе невъзможно; но това позволяваше продажбата на повече билети.

Жакмор зае мястото си и с неудоволствие зашлеви един шамар на псалта, който изглежда чакаше бакшиш, и той си отиде, без повече да настоява. А дори и да бе настоявал, псалтът щеше да получи пак същото, това беше толкова естествено. Жакмор гледаше да не се опълчва публично срещу местните нрави, въпреки отвращението, което винаги изпитваше от тях. Той започна да разглежда подредбата на залата. Чувствуваше се неловко.

В средата на пристройката, ограден от четирите страни със столовете от църквата, се издигаше един почти съвършен ринг, направен от четири яки резбовани стълба, прикрепени с железни подпори, на които бяха опънати въжета от червено кадифе. На двата стълба, разположени диагонално, бяха издялани битови сцени от живота на Христос: Христос, който си чеше петата край пътя, Христос, надигнал литровка червено вино, Христос на риболов, накратко класически сцени от житието и страданията му. Останалите два, за разлика, бяха значително по-оригинални. Левият, по-близко до Жакмор, имаше формата на дебел тризъбец и беше украсен с видения от ада, които спокойно или неспокойно биха накарали всеки доминикански монах да се изчерви. Дори и един йезуит можеше да се изчерви. Последният стълб бе във формата на кръст, съвсем проста форма, на него бе издълбана фигурата на кюрето, гол, в гръб, в момент, когато търси падналото под леглото копче.

Атмосферата бе типична за неделните представления, хората влизаха непрекъснато, тътренето на столовете се смесваше с псувните на тези, които си бяха купили евтини билети, псалтите крещяха пронизително, вонеше на непрани чорапи, стенеха старци, купени на пазара малко преди това, и доведени тук, за да се забавляват с тях по време на антрактите, като ги щипят. Изведнъж се чу силно прашене, сякаш от развалена плоча, и от закачения над ринга високоговорител се разнесе оглушителен глас. След няколко секунди Жакмор позна гласа на кюрето. Въпреки лошото качество на звука, той бе разбираем.

— Нещо не върви, а! — гъгниво подпяваше той.

— А, а, а — извика тълпата, очарована от това развлечение.

— Някои от вас, проявявайки жалка алчност и недостойна стиснатост, поискаха да потъпчат поуките от светите книги. Те си купиха евтини, лоши билети. Затова няма да седнат! Това представление е парад на лукса, поставен под знака на господ, който е рожба на лукса; и този от вас, който при дадените обстоятелства отказва да си позволи разкош, ще получи божието наказание и като всеки грешник ще се пържи на вечния адски огън, на мизерния пламък от дървени въглища, торф, говежди изпражнения или слама.

— Върнете ни парите! Върнете ни парите — завикаха тези, които не можеха да седнат.

— Нищо няма да ви върнем. Сядайте, където искате, или стойте прави, на господ хич не му пука от това. Върху вашите столове сложихме други столове, обърнати нагоре с краката, за да разберете, че за тази цена на местата ви само столове можем да нахвърляме. Крещете, протестирайте. Бог е лукс и красота, трябваше да си вземете по-скъпи билети. Който иска, може да доплати, но пак ще получи от лошите места. Който поправи грешката си, не получава прошка.

Всички намираха, че кюрето вече прекалява. Жакмор чу трясък и се обърна. Видя налбантина прав в сектора с евтините места. Той размахваше два стола и със сила ги удряше един в друг. При втория удар столовете се разпаднаха на трески. Той ги захвърли към кулисите, отделени от залата със завеса. Това бе като знак. Всички, които имаха лоши билети, грабнаха излишните столове и започнаха да ги чупят. Онези, които нямаха сила за това, ги даваха на налбантина.