Борис Виан - Сърца за изтръгване

Почука:

— Чук! — два пъти.

— Влезте!

Жакмор влезе. Беше тъмно като във всички къщи в това село. В дъното блестяха най-различни вещи. Подът бе покрит с изтрити плочки, мръсночервени на цвят, по него се търкаляха конци, парченца плат, семенца, просо за кокошките, парченца съсирена кръв за петлите и десетачки за любителите.

Старата шивачка бе наистина стара и шиеше рокля.

— Я виж ти — си каза Жакмор. — За Клемантин ли работите — попита той, за да успокои сърцето си, защото за неговото спокойствие бяха достатъчни няколко въпроса, нали сърцето е добре защитено и лесно се поддържа.

— Не — отвърна тя.

Тогава Жакмор видя налбантина.

— Добър ден! — каза учтиво той.

Налбантинът излезе от своя ъгъл. Той беше впечатляващо едър, но на тъмно това впечатление биваше неясно и затуй той изглеждаше още по-грамаден.

— За какво идвате? — попита той.

— Идвам да видя госпожата.

— Няма какво да правите тук — отсече налбантинът.

— Искам да разбера какво значи това — попита Жакмор. — Тези рокли са като роклите на Клемантин и това ме заинтригува.

— Създавате си излишни главоболия. Тези рокли не са патентовани, всеки може да ги направи.

— Не може човек да копира ей тъй всичките й рокли — каза строго Жакмор. — Това е неприлично.

— Без лоши думи — рече налбантинът.

Ръцете му наистина бяха яки. Жакмор се почеса по брадата и погледна издутия таван, украсен с лепкави ленти, по които имаше умрели мухи.

— Значи, с две думи, тя ще продължава да ги прави?

— Аз й ги поръчвам — обясни налбантинът с равен и заплашителен глас. — И си плащам.

— Я виж ти — каза с престорена любезност Жакмор, — за вашата мила млада женичка, може би?

— Такава няма.

— Хм… хм… — започна Жакмор. — Но всъщност — каза той, променяйки темата — от какви модели ги копира?

— Не ги копира, тя ги вижда. И прави, каквото е видяла.

— Хайде де! — каза подигравателно Жакмор, — направо ме премятате.

— Никого не премятам — рече категорично налбантинът.

В този момент Жакмор забеляза, че старата шивачка наистина имаше фалшиви очи, нарисувани върху затворените й клепачи. Налбантинът проследи погледа му.

— Нарисуваните очи са, за да не се забелязва нищо от улицата. Ако не бяхте влязъл, нямаше да видите.

— Но аз почуках — каза Жакмор.

— Да — отговори ковачът, — но тъй като не вижда, тя каза „Влезте!“, без да знае кой сте.

— Но тя все пак каза „Влезте!“

— Да — рече налбантинът, — тази дърта курва е възпитана.

Шивачката в този момент набираше талията на роклята, хубава семпла рокля, от бяло пике, която Клемантин бе носила предния ден.

— Но тя наистина ли работи със затворени очи? — попита учудено Жакмор, като че искаше сам себе си да убеди.

— Не е правилно да се казва със затворени очи — рече налбантинът. — Човек не е със затворени очи само защото е спуснал клепачите си. Отдолу те са отворени. Ако поставите една скала пред отворена врата, тя няма да е затворена. Прозорецът също. Защото, за да виждаш надалеч, не са нужни очи и следователно вие нищо не разбирате от тези неща.

— А ако вие мислите — каза надуто Жакмор, — че нещо ми обяснявате с вашите брътвежи, сте доста самоуверен човек.

— Нямам какво да обяснявам — отвърна налбантинът. — И още повече на вас. Оставете тази дърта скумрия да работи, не досаждайте и на мен.

— Добре — каза Жакмор. — Добре! Е добре де… Отивам си.

— Прав ти път — каза налбантинът.

— Довиждане, господин Жакмор — каза шивачката.

Тя скъса конеца със зъби като орисница, която е забравила ножицата си при точиларя. Жакмор бе обиден и с достойнство се оттегли. На излизане пусна една последна стрела.

— Ще прекарам прислужницата ви.

— Приятно прекарване — отвърна налбантинът. — Преди вас съм я таковал, нищо особено. Не си мърда задника.

— Ще я раздвижа и заради вас — увери го Жакмор — и ще я психоанализирам.

Той гордо излезе на улицата. Три прасета минаваха, грухтейки. Той здравата изрита третото отзад. Изглеждаше му порочно. След това Жакмор продължи пътя си.

27 юнли (по-късно)

Прислужницата на налбантина, която се казваше Неруж, спеше на таванчето над работилницата заедно със сегашния чирак. Чираците често умираха, но тя беше здрава, издържаше на работа, издържаше на всичко, особено откакто налбантинът вече не нахлуваше като придошла река в кревата й. Колкото до чирака, и дума не можеше да става за подобно нещо. Както беше изнемощял като жалка дрипа, изобщо не ставаше за тая работа. Само спеше. В този момент обаче той не спеше. Беше в ковачницата и поддържаше огъня. Жакмор го видя, когато влизаше в изпоцапаната със сажди работилница. Явно прислужницата никога не смогваше да почисти.