Виктор Пелевин - Пазителят

— Ако имаше тъмни помисли — допълни Ангелът на Огъня, — щяхме да ги видим по време на изпитанието. И ти едва ли щеше да останеш жив. Не можеш да си представиш колко мъчително загиват онези, които имат шанса да се сблъскат с материализацията на собствената си низост…

— Алекс — каза Ангелът на Въздуха, — трябва да разбереш още нещо. Наричат Пазителя „господарят на четирите елемента“. Това обаче не означава, че ти наистина си техен повелител. Ти си само леща, която проектира върху целия свят силата на Флуида. Пазителят не е господар и не е роб на елементите, а само техен проводник. Както се шегуваше за себе си Николо III, който имаше увлечение по графичните сравнения: „Аз съм накрайникът на поливен маркуч.“

— В неговия случай много прилича на истина — добави Ангелът на Земята.

— Точно така — потвърди Ангелът на Огъня. — Как мислиш, защо Пазителят винаги е мирянин?

— Николо III е бил монах — възразих аз.

— Някога, на младини. Преди да го направят Николо III, той е бил освободен от обетите, което ти, разбира се, знаеш. Пазителят трябва да е светски човек. Той трябва да се потопи в суетата и безсмислието, защото в противен случай в този свят ще бъде невъзможно да се приложи силата на Флуида. Но енергията, преминаваща през него и в двете посоки, е толкова чиста и фина, че никога не би могла да се зароди в обикновен мирянин. Това е тежък живот, Алекс, и невинаги той завършва добре.

— Видях това — отговорих аз. — Ето защо не се стремя към тази длъжност.

— Той е пълен със смирение — каза Ангелът на Огъня. — Няма нужда да го прегъваме повече. Може и да не се изправи.

Всичките четирима Ангели замълчаха и дълго останаха в състояние на дълбока концентрация. Предположих, че продължават да общуват безмълвно — защото тази част от беседата им вероятно не бе предназначена за моите уши.

— Както разбирам, никой няма възражения — каза най-накрая Ангелът на Водата (стори ми се, че в гласа му отново звучеше сарказъм). — Преминаваме към процедурата.

Четиримата Ангели един по един се явиха пред мен и всеки каза:

— Ти си нашият господар!

Всичко наоколо изчезна в многоцветното преливане на Aurora Borealis . А когато сиянието се разсея, на пода пред мен се появи монограм:

— Обикновено Пазителите търсят в монограмите си предзнаменование — каза Ангелът на Огъня. — Ти какво виждаш?

Внимателно погледнах монограма.

— Пирамида, колона, лъч светлина в небето. А също така слонска болест в последен стадий… Извинявайте, не трябваше да казвам това.

— Надявам се — каза Ангелът на Водата, — разбираш, че отгатнатите от теб значения повече зависят от случайно попадналата при теб буква, отколкото от фатума 53 53 Fatum (лат.) — съдба, участ, предопределение. .

— Фатумът може да зависи и от буквата — възрази Ангелът на Огъня.

— Буквата и съдбата са едно и също нещо — обобщи Ангелът на Въздуха.

Ангелът на Земята не каза нищо.

Острите крила на Ангелите повече не се опираха в гърлото ми.

Видях на пода черна триъгълна шапка със златни ширити. Беше от дясната ми страна. Отляво беше сгънат сив мундир с две големи звезди на гърдите. Отзад — фасциите, подобни на тези, които носеше монахът, съпровождащ Николо III.

— Това е в памет на Павел Велики — каза Ангелът на Водата. — Неговата шапка и мундирът му. Копията, създадени от Флуида, напълно отговарят на телесните ти форми. Ако всичко върви добре, ще дойде ден, когато ще можеш да облечеш истинската шапка на Павел. Но от практическа гледна точка разлика няма. В тези неща присъства силата ни. Те трябва да са ти точно по мярка… Сега сложи мундира и триъгълната шапка.

Винаги ме е притеснявал архаичният външен вид на Пазителите в парадни одежди. Триъгълната шапка заедно с черната маска ги превръщаше в някакви италиански карнавални злодеи, а двете звезди на гърдите — сребърна и златна — сякаш доказваха, че съдбата се усмихва на злодеите… Но нямаше смисъл да споря.

Станах и се преоблякох пред очите на Ангелите.

— Сега можеш да управляваш Флуида — каза Ангелът на Водата. — На добрия медиум не му трябват реликви. Но така е по-сигурно…

Шапката и мундирът наистина бяха по мярка — но с тях се чувствах като кукер. В допълнение към това шапката беше тежка заради скритите вътре резонатори.

— През цялото време ли трябва да се обличам така?

— Не. Обикновено Пазителят набира свита от двама души. Единият носи фасциите, другият — триъгълната шапка. Но можеш просто да държиш тези неща в шкафа.