Виктор Пелевин - Пазителят

Ангелите, всички до един, бяха изключително злоезични и хапливи. Приличаха на стари монаси: онези, върху които често остава отпечатъкът от дългото въздържание — един вид разяждаща утайка от алхимична сублимация, наслагваща се по стените на душата. Но реших да не споделям тази мисъл.

— Това ли са всички претенции? — попита Ангелът на Водата. — Има ли още нещо?

— Това е — каза Ангелът на Земята. — И ми се струва, че беше казано достатъчно.

— Братята ще бъдат ли удовлетворени, ако въпросът се смята за изяснен и приключен?

— Напълно — отвърна Ангелът на Земята.

Ангелите на Въздуха и Огъня кимнаха.

— В такъв случай — каза Ангелът на Водата — позволете ми да насоча вниманието ви към факта, че спътницата на изпитвания изцяло попада под определението, дадено от Земята. В технически аспект това е всъщност проекция на съзнанието му. Юка е фрейлина от „Зелените ръкави“. С тази категория лица се ангажира моят департамент и аз много добре знам за какво говоря. Моля, запознайте се със същността на въпроса. Също така ще разберете как и защо Флуидът я пренесе тук. Или по-скоро защо на нас така ни се струва.

Другите трима Ангели затвориха очи и се концентрираха. След минута Ангелът на Огъня започна тихо да се смее, а Ангелът на Земята — напротив — възмутено поклати глава. Ангелът на Въздуха само тихо въздъхна.

— Отвратително — каза най-после Ангелът на Земята. — Не знаех, че силата на Земята взима участие в услаждането на чуждата похот.

— Стихията на Земята се занимава с това при всякакви обстоятелства — отговори Ангелът на Водата. — Някои дори виждат в това основното ѝ предназначение. А проектът „Зелените ръкави“ е един от най-успешните в департамента на Водата. Благодарение на него са изкоренени голям брой служебни злоупотреби сред висшите сановници и бюрократи.

— Не се и съмнявам — подхвърли Ангелът на Земята. — Но все едно това е много лошо.

— Според мен — каза Ангелът на Огъня — с нищо не е по-лошо от всичко друго. Поне е смешно.

Ангелът на Въздуха отново въздъхна.

— И така — обобщи Ангелът на Водата, — според най-строгите формални критерии изпитанието е преминато успешно.

Ако някой иска да възрази, нека го направи сега.

— Тя наистина ли е само проекция? — попита Ангелът на Земята.

Ангелът на Огъня кимна с глава. Ангелът на Въздуха още веднъж въздъхна — това изглежда беше стандартната му длъжностна реакция.

— Виждам, че възражения няма — обобщи Ангелът на Водата. — Братя, разбирам съмненията ви и в по-спокойно време може би щях да се присъединя към тях. Но сега ситуацията е критична. Каквито и да са недостатъците на кандидата — а аз ще отбележа само неговата неопитност, — по-добре такъв Пазител, отколкото никакъв.

Когато казваше това, той се изхитри и заговорнически ми намигна — сякаш ме помоли да не обръщам голямо внимание на думите му. Тримата Ангели запазиха мълчание. Това, изглежда, беше знак на съгласие.

— Да попитаме кандидата — продължи Ангелът на Водата. — Иска ли той да ни каже нещо преди ултимативната проверка? Или нещо да ни попита?

— Моля?! — намръщих се аз. — Каква ултимативна проверка?

— Иска ли кандидатът да каже или да попита нещо? — повтори Ангелът.

— Да — казах аз. — Искам и да попитам, и да кажа.

— Какво точно?

— Мога ли да разбера за какво говорихте, обсъждайки приятелката ми? Мисля, че това има отношение към мен.

Ангелът на Водата ме погледна гузно, поне така ми се стори.

— Има. Но за разбирателството ни в момента е важно само едно — условията на изпитанието не бяха нарушени. Технически Юка бе призната като психическата ти проекция.

— Как технически?

— Ние, ако поискаш, по-късно ще поговорим за това, някой път — каза Ангелът на Водата. — А сега трябва да приключим процедурата. Искаш ли да кажеш още нещо?

— Да — казах аз. — Не напирам да заема тази длъжност. Това изобщо не е мое решение и не е мой избор. Ако Техни свети Превъзходителства имат и най-малко съмнение по мой адрес, моля да възложат тази почетна отговорност на някой друг. Ще се радвам да я преотстъпя на друг кандидат. Готов съм да посветя остатъка от живота си на духовните упражнения, ставайки част от тълпата солики.

— Ако тя се запази, тази тълпа — мрачно каза Ангелът на Земята. — И Идилиум също. Ние не се съмняваме в искреността на твоите помисли. Още повече когато те са насочени към това да избягаш от дълга си. Но няма да успееш. Просто е прието да се прави проверка на кандидатите. Дори когато няма други.