Виктор Пелевин - Пазителят

— Защо? — попита Ангелът на Водата. — Точно това изпитание той премина безупречно. Още от първия път той наложи пълен контрол над Флуида. На това никой не го е учил освен обстоятелствата. Небивал късмет.

— Това е вярно — каза Ангелът на Въздуха. — Но той веднага се хвана на елементарна уловка. Не разпозна трика „минало в настоящето“.

Гласът на Николо III в ухото ми прошепна:

— Това е сугестивна атака, когато на противника внушават, че ударът е бил нанесен в миналото и сега той може само да пожъне плодовете на извършеното — а в действителност цялата атака се случва в настоящето посредством точно това внушение… Една от най-коварните техники, които съществуват. Ти би трябвало да отговориш, че обучението ти не беше завършено и трябваше да полагаш изпита при извънредни обстоятелства.

Ангелът на Въздуха, изглежда, чу подсказването.

— Да — каза той, — това наистина е коварен удар. Но красотата на ситуацията е в това, че изпитваният се изхитри да го нанесе сам на себе си. Врагът нищо не му каза. Изпитваният парализира волята си сам, внушавайки си мисълта за отровата върху рапирата на противника, въпреки че там нямаше отрова. За какво са му на такъв човек врагове?

Пред мен изникна Ангелът на Земята.

— Случилото се показва прекомерната доверчивост и податливост на изпитвания — каза той. — А какво ще стане, ако циганка или личен изповедник го убедят в съществуването на някоя произлизаща от миналото причина, поради която трябва да загине целият свят? Та нали той ще ги послуша…

Ангелите се засмяха и лицата им се наложиха едно върху друго. Действително, трудно е да измислиш по-оскърбителен образ на Пазител, от този, питащ за бъдещето изповедника или някоя циганка.

— Моля почтения Ангел да ме прости — казах аз, — но нямам навика да се допитвам за бъдещето. Нито у циганките гледачки, нито у небесните хумористи. Предпочитам да градя бъдещото си сам.

Сега всички Ангели ме гледаха — при това веждите на Ангела на Земята се вдигнаха на челото, като че ли той най-малко очакваше, че аз ще се противопоставя.

— Също така бих искал да ви напомня — продължих аз, — че инициирането става при извънредни обстоятелства. Нямах време да се подготвя за изпитанието както трябва. Въпреки това го преминах. Повярвайте ми, изпитът беше повече от жесток. Действах сам, налучквайки и напипвайки отговори. И спечелих, използвайки ограничените възможности, с които разполагах. Какво смущава почтения Ангел?

Погледнах втренчено Ангела на Водата. Той се усмихна. Някак от самото начало бях сигурен, че той е на моя страна. Нали ненапразно седях с лице към него.

— Добре — каза Ангелът на Земята. — Да предположим. Но какво тогава да кажем за третия враг?

— И какво не е наред с третия враг? — попита Ангелът на Водата.

— Него го нямаше, ето какво — отговори Ангелът на Земята. — Освен това в края на двубоя с втория враг любовницата на изпитвания му се притече на помощ. И изпитанието всъщност беше провалено.

— Това не е така — каза Ангелът на Водата. — В павловския правилник за изпитанията нищо не се говори за „тримата врагове“. Там се казва — той се намръщи, сякаш се взираше в нещо далечно — за трите порти , свързани с трите времена и с трима срещнати. Изпитните видения на всеки от Пазителите се различават толкова силно, колкото посмъртните образи на различните хора. Наистина, най-често изпитанията се персонифицират като трима врагове, затова понякога така казват. Обикновено при втората и третата порта стават двубои от различен вид. Но се случва и така, че кандидатът минава през портата изобщо без никаква борба.

— Така ли? — попита Ангелът на Въздуха. — Може ли пример?

— Например Николо I при третата порта срещна мъртвата си котка и така се разрида, че рида докато вратата на Приемната не се оказа наблизо. Той дори не вървеше към вратата, тя сама дойде при него.

Ангелът на Въздуха примигна няколко пъти и кимна.

— Да — съгласи се той, — рида. Но отчасти и от драскотините, причинени от котката. В известен смисъл това все пак приличаше на двубой.

— Беше дявол знае какво — каза Ангелът на Водата. — Но ако става дума за драскотини и неприятни усещания, то при третата порта нашият кандидат също се удряше в конската задница — докато не дойде на себе си. Спокойното преминаване и на трите порти бележи мирно бъдеще. Какъв по-добър знак може да има? Спомнете си — управлението на Николо I беше спокойно от начало до край.