Чак Паланик - Невидими изчадия

Което е поразително.

Което е просто твърде забавно! Пробвам със завивката — старинна завивка от белгийска дантела, и тя лумва.

Завесите — тежките завеси от зелено кадифе на госпожица Еви — лумват.

Абажурите лумват.

Чудо голямо. Шифонът, с който съм облечена, също гори. Пляскам се по тлеещите пера и се оттеглям от Евината главна спалня — модна пещ в коридора на втория етаж.

Има още десет спални и няколко бани и аз минавам от стая в стая. Хавлиите горят. Пъкъл в банята! Шанел номер пет — гори. Маслени картини със състезателни коне и мъртви фазани горят. Персийските килими репродукции горят. Лошо подредените сухи цветя на Еви се превръщат в малки пъкълчета по масите. Ех, че сладурско! Куклата Кати Кейти на Еви се стапя, после пламва. Колекцията на Еви от големи карнавални меки играчки — Кути, Пучи, Пам-Пам, г-н Бънитс, Чучи, Пу Пу и Рингър — се превръща в плюшено всесъжение. Твърде сладко. Твърде безценно.

Връщам се в банята и грабвам едно от малкото неща, което не гори.

Шишенце валиум.

Слизам по голямото вито стълбище. Когато Манъс е влязъл да ме убие, е оставил отворена входната врата и пъкълът на втория етаж всмуква нагоре по стълбите около мен свеж полъх на нощен въздух. Полъхът угася свещите ми. Сега единствената светлина е пъкълът, гигантска печка, която ми се усмихва — на мен, която се пържа, увита в единайсет билки и подправки 18 18 Единайсет билки и подправки — толкова фигурират в прочутата „тайна рецепта“ на панировката на KFC. — Б.пр. от опърлен шифон.

Имам чувството, че току-що съм спечелила някоя голяма престижна награда за постижението на живота си.

Все едно, ето я Мис Америка.

Слезте долу.

А този вид внимание аз все още го обичам.

Зад вратата на шкафа Манъс хленчи как подушвал дим и моля те, моля те, моля те, не позволявай да умре. Все едно точно сега би могло да ми пука.

Не, наистина, Манъс искаше да го кремират.

Пиша в бележника до телефона:

Ще отворя вратата след минута, но пушката още е у мен.

Преди това ще пъхна под вратата валиум — изгълтай го.

Направи го или ще те убия.

И пъхам бележката под вратата.

Излизаме и отиваме в колата му, паркирана отпред. Ще го отведа оттук. Той ще прави всичко, което аз поискам, или където и да попаднем, ще съобщя на полицията, че е влязъл с взлом в къщата. Запалил е пожара и е използвал пушката, за да ме отвлече. Ще издрънкам всичко за Манъс и Еви и гнусната им любовна афера.

Думата „любов“ има вкус на ушна кал, когато мисля за Манъс и Еви.

Трясвам вратата на шкафа с приклада и пушката стреля. Още два сантиметра, и щях да съм мъртва. А ако се проснех мъртва пред заключената врата, Манъс щеше да изгори.

— Да — врещи Манъс. — Всичко ще направя! Само, моля те, не ме оставяй да изгоря и не ме застрелвай. Всичко ще направя — само отвори!

Напъхвам изсипаните хапчета валиум с обувката си под вратата на шкафа. С насочена пушка отключвам вратата и отстъпвам назад. На светлината от пожара горе се вижда как къщата се пълни с дим. Манъс се олюлява и излиза навън с опулени електриковосини очи и вдигнати горе ръце и аз го подкарвам към колата му с дуло, опряно в гърба. Дори и на края на дуло кожата на Манъс е стегната и секси. За по-нататък нямам план. Знам само, че за известно време не искам да се решава нищо. Където и да се озовем накрая, аз просто не искам да се връщам към нормалността.

Заключвам Манъс в багажника на неговия „Фиат Спайдър“. Хубава кола — колата е хубава, червена, със свален гюрук. Трясвам с приклада по капака на багажника.

Любовният ми товар не откликва с нищо. После се чудя дали още му се пишка.

Хвърлям пушката на предната седалка и се връщам в плантаторския ад на Еви. Във фоайето — само дето сега то е комин — вятърът е образувал тунел и студеният въздух влиза през вратата, втурва се в жегата и се издига над мен. Писалището със златния телефон саксофон все още е там. Димът е навсякъде, а хорът на сирените детектори за дим, вие толкова силно, че чак боли.

Просто е гадно да карам Еви в Канкун да лежи будна толкова дълго време в очакване на добрата новина.

Затова набирам оставения от нея номер. Сещате се — Еви вдига след първото иззвъняване.

И казва:

— Ало?

Не се чува нищо, освен шумотевицата на всичко сторено от мен — детекторите за дим, пламъците, звънтенето на полилея, когато го лъхне ветрецът. Само това се чува от нейния край на линията.

Еви казва:

— Манъс?

Някъде, може би в трапезарията, таванът се срутва. Искри и живи въглени изригват от вратата на трапезарията и се разсипват по пода във фоайето.