Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— Това е грешка — със задавен глас изрече Милисънт.

— Нима? — усмихна й се Елъри. — Аз никога не греша.

— Но този път си сгрешил — настоя младата жена. — Не знам какво правиш тук, но нима никой не ти е казал, че кралят отменя възложената ви задача? Той повече не желае да ми причини зло.

Елъри сви рамене.

— Ние не работим за краля — небрежно отвърна той.

— За кого тогава?

Вратата се отвори и от прага се разнесе непознат глас.

— Те работят за мен!

Непознатият беше или благородник, или богат търговец — поне така подсказваха дрехите му. Ръцете му бяха обсипани с пръстени, на врата му висеше златна верига, тесните панталони бяха изработени от фин вълнен плат, а туниката — от плътно кадифе. Стоеше изправен гордо, с надменно изражение на лицето, сякаш очакваше всички да му се поклонят до земята. Погледът, който хвърли към Милисънт, бе изпълнен със злорадство.

Но непочтителният глас на Елъри сложи край на високомерното му самодоволство.

— Де Рогтън, как успя да ни откриеш?

Лордът застина на мястото си.

— Да не би това да означава, че си се крил от мен?

— Да, и защо не?

Лицето на благородника се обагри в пурпурно, особено когато видя изумлението на Милисънт, че някой се осмелява да му говори по този начин.

— И как очакваш да ти се плати, ако не искаш да бъдеш намерен? — с усилие попита той.

— Аз щях да те намеря — презрително го изгледа Елъри. — Но как се озова тук точно сега, когато я намерихме?

— Може би, докато ти си я наблюдавал, аз пък съм следил твоите действия и твоя успех… малко позакъснял, между другото.

Сега бе ред на Елъри да се изчерви. Тонът на благородника бе язвителен, но Милисънт не можа да открие обида в самите думи. Обаче Елъри явно я бе открил, каквато и да бе тя. Внезапно й хрумна една мисъл…

— Да не би времето да е било решаващо за моето отвличане? — попита тя, макар че не се надяваше да получи отговор. — Можете поне да ми кажете за какво е всичко това.

Лордът не й обърна никакво внимание. Тя щеше да умре. Нямаше смисъл да си губи времето за обяснение.

— Всъщност, тя заслужава да узнае защо — рече Елъри. — Аз самият също бих искал да чуя отговора, така че дайте й го, лорд Уолтър.

Милисънт бе сигурна, че нито един благородник не би приел на драго сърце заповеди от някакъв наемник, и този тук не беше изключение. Но той, също както и Милисънт, съвсем ясно бе доловил заплахата в тона на Елъри.

Де Рогтън се опита да не й обръща внимание и гневно попита:

— Тя защо е още жива?

Елъри измъкна кинжала си. Милисънт усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Но оръжието не бе предназначено за нея — поне не още. Наемникът много спокойно и много бавно изчисти нокътя на пръста си с върха на острието. После вдигна глава към Де Рогтън и втренчи продължително поглед в него.

След няколко напрегнати мига лордът най-сетне отговори на въпроса й, като преди това я изгледа свирепо.

— Ти трябваше да умреш, преди да се омъжиш. Съюзът между Криспин и Де Торп не биваше да се осъществява.

— Защото крал Джон е против него? Значи това е негов замисъл, а вие сте просто един слуга?

Не биваше да се опитва да го засегне. Думите й накараха Елъри да избухне в смях, който разгневи още повече Уолтър де Рогтън. Не успя да го прикрие, когато се обърна към Елъри. Омразата между двамата мъже бе съвсем очевидна. И въпреки това единият работеше за другия?

Уолтър де Рогтън преглътна яда си и отговори:

— Не, идеята беше моя, но получих одобрението на краля. Той щеше да препоръча дъщеря ми за съпруга на наследника на Шефърд.

— Но аз вече съм негова законна съпруга — изтъкна младата жена. — Закъснели сте.

— Не, не всичко е загубено, макар и да не стана така, както го бях замислил. Но младият Де Торп пак ще се нуждае от съпруга — след като ти умреш. А крал Джон може да прояви благосклонност и да препоръча дъщеря ми, особено като се има предвид, че след твоята смърт съюзът между Криспин и Шефърд вече няма да е толкова силен.

Тя поклати глава, неспособна да повярва на чутото. А и освен това нали крал Джон бе променил намеренията си…

— Заблуждавате се — възрази Милисънт. — Ще разберете, че крал Джон е оттеглил одобрението си от вашия план. Графът и моят баща потвърдиха клетвите си вярност към него и той безрезервно одобри брака ми. Изпрати свой пратеник да намери тези, които са били наети да ми сторят зло, за да им предаде заповедта му да престанат да ме преследват. Значи вие сте човекът, когото неговият пратеник още не е намерил?