Джоана Линдзи - Синеокият варварин

— Ако продължаваш в същия дух, ще видиш!

Сега вече той не издържа и се разсмя, а след това се обърна към стенните гардероби.

— По-добре побързай, жено. Скоро ще сервират закуската и ще трябва да се запознаеш със сестра ми.

Шанел наплиска гърдите си с водата, която вече не й се струваше толкова студена, наблюдавайки как нейният другар в живота облича черното сако.

— Джадел каза, че била по-голяма.

— С почти пет години.

— Тя има ли деца?

Фалон я погледна остро.

— Може би трябва да ти кажа нещо за Аурелет, преди да си я видяла. Битката, която ба-хар-анците бяха готови да поведат с посетителите, щеше да бъде заради сестра ми. Тя бе отвлечена от посетител от планетата Нида. Той разполагаше с малък космически кораб. Аурелет и нейната свита бяха трансферирани, тя — в кораба на посетителя, а придружителите й — кой знае къде. Никой не ги е виждал повече. Държа я почти два месеца на кораба си, като през цялото време грубо се е възползвал от нея.

— Не я ли търсихте?

— С брат ми бяхме прекалено млади, за да ни позволят да помагаме. Баща ми я търси. Бяха я отвлекли край Тинет, град, който воините на Ка’ал понякога нападат. Баща ми преровил Тинет, но не открил и следа от нея. Вече мислехме, че е мъртва. Баща ми дори сложи траур.

— И изобщо не сте предполагали, че е отвлечена от посетител?

— Не. А когато ни я върнаха, трябваше да минат седмици, преди да се успокои достатъчно, за да може да обясни какво се е случило. Баща ми свика незабавно своите воини и отправи призив за обединяване на силите. По пътя към тях се присъединиха воини и от други градове, тъй като посетителите не бяха обидили само нас.

— Тази история ми е позната. Макар така и да не разбрах какво е било престъплението, знам, че виновният посетител е бил предаден на ба-хар-анските воини, а не след дълго планетата е била затворена.

— Той бе предаден на баща ми.

— Уби ли го?

— Не. Доведе го обратно в Ка’ал и го предаде на Аурелет да го съди. Тя го уби без угризения. Месец по-късно роди неговото дете, момче, което никога не нарече свой син. На следващия месец навърши петнайсет години.

— Звезди, колко млада е преживяла всичко това! Страшно съжалявам, Фалон. Разбирам защо мразиш толкова посетителите.

— Но не толкова, колкото ги мрази сестра ми. Поради тази причина не можех да те доведа у дома по друг начин, освен като робиня, докато те мислех за посетителка. Нищо чудно обаче Аурелет да погледне на теб като на такава, след като научи коя си. Брат ти вече стана обект на нейното презрение. Надявам се, че ако в началото се отнесе и към тебе така, ще разбереш колко дълбока е натрупаната в нея горчивина и няма да се обидиш. Ще можеш ли да го направиш?

— Разбира се. — В този момент се сети, че скоро щяха да пристигнат катратерците, които бяха истински посетители и то щеше да стане по нейна вина. — Фалон, знам, че си се съгласил брат ми да доведе тук катратерците, а това вероятно ще огорчи още повече сестра ти. Минавало ли ти е през ума, че всъщност не се налага да идват в Ка’ал, тъй като можеш да проговориш с тях чрез Марта? Е, ако не Марта, то Брок.

Приветствията c „добре дошли“ започнаха в мига, в който пристъпиха трапезарията. Празнотата, на която бяха станали свидетели само няколко часа по-рано, сега бе изместена от истинско стълпотворение. Масите се огъваха под тежестта на блюдата. А шумът бе невероятен. Това бе поредната разлика с резервираните кан-ис-трански воини, които рядко повишаваха глас.

Шанел научи, че подобни сборища са ежедневие. Ка’ал беше достатъчно голям, за да има нужда от нещо като постоянна армия, но без много строг режим и дисциплина.

Някои от воините бяха с тъмночервени, други — с тъмнокафяви, но повечето с черни коси. А кожата на всички бе с цвят на тъмен бронз, също като на Фалон, свидетелство за по-горещия климат в тази част на полукълбото. Затова пък освободените роби се отличаваха с бялата си като слонова кост кожа.

Шанел обаче нямаше търпение да се запознае със сестрата на Фалон, дори и само за да види как е облечена. Всъщност това бе единствената причина да очаква с нетърпение срещата сега, след като вече знаеше, че е малко вероятно да бъде приятна. Но ако Аурелет не я харесваше, щеше да си наложи да го преглътне. Не можеше да обвинява бедната жена за омразата й към всички посетители.

Аурелет Кий-Дар обаче се оказа наистина изумителна изненада, която определено можеше да й бъде спестена поне през първия ден от пребиваването й в Ка’ал.