Джоана Линдзи - Нежен бунт

Уилбърт се беше обърнал учтиво към него, но в тона му не се долавяше никакъв респект. В действителност ниският брадат мъж гледаше заплашително Джорди. Високият не изглеждаше по-различно. Джорди се укроти. Гневът му се оттече изведнъж. Розалин отвори широко очи. О, та той се страхува. Може би няма пари да им плати.

Наистина, Джорди имаше само толкова пари, колкото му трябваха да се върне обратно в Шотландия. Бе разчитал на нейното състояние, за да плати на наемниците. Но всичките й пари бяха отишли в ръцете на англичанина. Не е справедливо. Сега сигурно тези двамата ще го убият. В това състояние той няма да може дори да се защитава.

Розалин успя най-сетне да изплюе кърпата.

— Развържи ме и аз ще ти платя. В замяна искам само да ми върнеш моя нож.

— Да не си я докоснал — заповяда Джорди. Тя се обърна ядосано към него.

— Затваряй си устата, Джорди. Знаеш ли какво ще ти се случи, когато моят съпруг разбере? Когато те набие отново, ще разбереш, че в момента се чувстваш прекрасно.

Уилбърт и Томас не пропуснаха начина, по който тя произнесе „отново“. В живота си сигурно бяха убили няколко души, но никога не бяха наранявали жена. Не биха го направили, ако шотландецът не им беше предложил толкова много пари. Това беше за тях цяло състояние.

Уилбърт пристъпи към Розалин и отряза въжетата й със собствения й нож. Прокара острието по ръката си за да го пробва и след като й го подаде, бързо отстъпи назад.

Тя се учуди, че всичко стана толкова лесно. Не беше сигурна, че двамата грубияни ще й се подчинят. Но те го направиха. Сега вече се почувства по-добре. Очевидно Джорди мислеше да вземе от нея пари и едва тогава да я пусне. Не можа да направи нищо от безсилие. Сега седеше на леглото, с ръка на ребрата си и унило наблюдаваше тримата.

— Колко? — попита тя, като се изправи.

— Тридесет лири, госпожа.

Тя презрително изгледа братовчед си.

— Евтин си, Джорди. Би могъл да предложиш малко повече на двама мъже, които са ти толкова верни.

— Да, бих могъл. Ако те бях заловил преди оня негодник да се ожени за теб — изграчи той.

Тя цъкна с език. Изведнъж се почувства силна и независима. Протегна ръце към чантата си, която продължаваше да виси на ръката й и извади пълна шепа пари.

— Надявам се, че това ви стига, господа — тя връчи банкнотите на Уилбърт.

Когато прецениха, че това са приблизително петдесет лири, очите на двамата блеснаха радостно. Уилбърт алчно погледна към чантата й, но тя рязко го прекъсна.

— Дори не си помисляй за това — предупреди — ако не искаш да свършиш като него… — Тя посочи с глава към Джорди. — И никога вече не се мяркай пред очите ми.

Двамата се ухилиха. Такава дребна жена да заплашва тях. Но все пак им беше платила предоволно. Ако шотландецът не беше така размазан, самите те щяха да го накажат за обидите, които им беше нанасял. Но бяха доволни, ухилено кимнаха с глава и тръгнаха.

Излязоха от стаята и като застанаха пред стълбите, смехът им секна. Към тях се изкачваше същият господин, чиято къща бяха наблюдавали в продължение на няколко дена. Без съмнение той беше съпругът на жената вътре. Съвсем не изглеждаше заплашително. Дори не ги удостои с поглед. Но двамата веднага се сетиха, че той е виновникът за състоянието на шотландеца.

Уилбърт извади нож само за да се чувства по-спокоен, макар че го държеше плътно към бедрото си. Безгрижният вид можеше да означава краят на този богаташ, но и двамата знаеха, че това е привидно. Той забеляза ножа и се спря. Двамата го чуха да въздиша, преди да проговори:

— По дяволите, хайде тогава елате да приключим най-после е всичко това.

Уилбърт хвърли поглед към Томас. Действията на двамата бяха напълно координирани и еднакви. Хвърлиха се към благородника, но в последния миг той опря гръб в стената и протегна крак. Томас се прекатури надолу по стълбите. Докато Уилбърт се осъзнае какво точно става, загуби ножа си. Видя го в ръката на благородника. Втурна се надолу, помогна на стенещия Томас да се изправи и двамата заедно се изнизаха от сградата.

В стаята на горния етаж Розалин гневно обикаляше около безпомощния Джорди.

— Не мога да се сетя достатъчно обидна дума, с която да те назова, Джорди Камерън. Ти само срамиш това име. Не си направил нищо добро в живота си. Вървиш от лошо към по-лошо.

— А ти? Какво добро си направила ти?

— Млъкни, човече. Заради теб сега съм омъжена. Трябваше да се омъжа заради тебе. А аз не желаех това. Поне не по този начин.

— И загуби всичко, нали глупачка такава! — отвърна той. — Радвам се, чуваш ли? Ако не мога да притежавам богатството на Камерън, поне се успокоявам от това, че и ти не го притежаваш.