Джоана Линдзи - Твоята магия

Шарлот се усмихна.

— Права си.

— Що се отнася до Дайана, не съм видяла това с очите си — Ейми все още не можеше да им прости, че бяха я накарали да чака почти до осемнадесетия см рожден ден, докато Дайана бе дебютирала едва на седемнадесет и половина — но съм чувала, че е имала не по-малко ухажори от мен. Просто се е влюбила в първия, който е почукал на вратата й след бала.

— Точно така беше — въздъхна Шарлот. — Което ми напомня, че утре, тоест днес, у дома най-вероятно ще има истинско нашествие от млади, заслепени от красотата ти обожатели. Наистина трябва да поспиш, иначе славата ти ще угасне още преди следобедния чай.

Ейми се изкикоти.

— Няма, мамо. Ще се наслаждавам на всяка минута от ритуала на ухажването, докато се появи мъжът, когото искам, и ме грабне.

— Колко вулгарно казано — възкликна Шарлот. — Да те грабне, да. Започваш да звучиш като момчето на Джеймз.

— Хм, дяволите да го вземат, така ли ти се струва, ама честно?

Възрастната жена се засмя.

— Престани. И не позволявай на баща си да чуе как имитираш Джеръми, защото незабавно ще отиде да говори с брат си, а Джеймз Малори никак не понася насмешките, предложенията или добронамерените съвети. Честно казано, и до днес ми е трудно да повярвам, че Едуард и Джеймз са братя. Толкова са различни.

— Татко не прилича на нито един от братята си, но аз го харесвам точно такъв, какъвто е.

— Как няма да го харесваш — тросна се Шарлот — като те глези толкова много.

— Е, не винаги е бил много отстъпчив, нали? Иначе нямаше да трябва да чакам …

Краят на изречението бе задушен в прегръдката на майка й.

— Вината е моя, съкровище. Но не ме упреквай, задето исках да задържа своето момиченце още за малко при себе си. Всички вие пораснахте толкова бързо. Ти си най-малката, но след успеха ти тази вечер знам, че някой добър младеж ще те „грабне“ за нула време. Разбира се, това е и моето желание, но някак не ми се иска да се случи толкова скоро, колкото ми се струва, че ще стане. А сега поспи малко — каза Шарлот толкова ненадейно, че Ейми се стресна.

Едва след това осъзна, че майка й почти се беше разплакала, и че по тази причина бе излязла забързано от стаята, помъквайки Агнес след себе си. Ейми въздъхна. От една страна се надяваше думите на Шарлот да се окажат пророчески, но от друга изпита истински ужас, че може да е така. Ако успееше да постигне целта си, майка й наистина щеше да тъгува много по-силно, отколкото за другите си деца, защото за да бъде с мъжа, когото бе избрала, Ейми трябваше да се премести в Америка и да постави цял един океан между себе си и своето семейство. Тази мисъл беше съвсем нова за нея.

Проклети чувства. Защо не бяха се спрели на англичанин?

— Защо Джудит? — Въпросът на Джеймз, отправен към брат му, се отнасяше до името, което Антъни и неговата съпруга бяха дали на наскоро родената си дъщеря. — Защо не нещо по-мелодично — Джаклин, например?

Двамата се намираха в детската стая, където Антъни прекарваше по-голямата част от времето си напоследък. Днес най-сетне имаше възможност да остане насаме с дъщеричката си, защото неговата съпруга Рослин бе отишла да посети приятелката си, лейди Франсез. Така Антъни трябваше само да се справи с Нети — тази шотландска вещица, която Рослин бе довела като своя домашна прислужница и която най-безцеремонно се бе обявила за гледачка на бебето в отсъствието на майка му. Но далеч не се оказа толкова лесно да я изгони от стаята — наложи се Антъни да пусне в ход най-зловещите заплахи, които беше в състояние да измисли. Май трябваше да започне да действа по-твърдо, иначе тези жени в къщата щяха да му се качат на главата. Всъщност, Джеймз бе склонен да смята, че Рослин вече е успяла да направи това.

— Как пък не! — отвърна Антъни. — Та да ти доставя перверзното удоволствие да я наричаш Джак? Защо не кръстиш твоето бебе Джаклин? Тогава аз ще й викам Джак.

— Ако ще е така, аз направо ще я кръстя Джак, за да няма какво да изопачаваш.

Антъни изсумтя:

— Не мисля, че Джордж би одобрила това.

Джеймз въздъхна. Наистина бе по-добре да се откаже от идеята още в самото начало.

— Да, предполагам, че няма.

— Нито пък нейните братя — подличко додаде Антъни.

— О, в такъв случай …

— Ще го направиш, нали?

— Бих направил всичко, за да вбеся тези грубияни — отговори чистосърдечно Джеймз.

Брат му се засмя, с което стресна свитата в ръцете му Джудит. Но тя не проплака, само възбудено размаха ръчички. Баща й улови мъничките пръстчета и нежно ги целуна. После отново погледна към Джеймз.