Джоана Линдзи - Твоята магия

Ейми отдавна се канеше да поговори с баща си за собствена камериерка. Двете й по-големи сестри, Клер и Дайана, си имаха домашни помощници и бяха ги взели със себе си, когато напуснаха дома, за да заживеят със своите съпрузи. А Ейми винаги използваше нечия чужда камериерка. Ето сега например, единствената, останала на разположение, беше старата Агнес, която бе в семейството още от детството на майка й. Ейми искаше жена, която наистина да й помага, а не непрекъснато да мърмори и да се разпорежда с живота и вещите й както намери за добре. Крайно време бе този въпрос да бъде решен и… Господи, не можеше да повярва, че мисли за такива дреболии сега, в края на най-вълнуващия ден в своя живот.

Всъщност имаше един ден, който бе дори по-вълнуващ. Ден, който никога нямаше да забрави. Оттогава бяха изминали шест месеца, но споменът за него живееше в съзнанието й. Това беше денят, в който Ейми бе срещнала братята на Джорджина Малори и бе взела дръзкото, но твърдо решение да се омъжи за единия от тях. Изминалите месеци не бяха променили това решение. Единственото, което Ейми не можеше да измисли, беше как да осъществи намерението си, след като мъжът на нейните мечти бе отплавал обратно към Америка, без да се появи повече.

Като оставим настрана факта, че без друго щеше да запомни завинаги днешния ден заради най-сетне предоставената й възможност да навлезе в света на възрастните, при това предизвиквайки истински фурор с дебюта си това, с което този ден наистина щеше да остане незабравим, бе подслушаният разговор, или по-точно спор между леля Джордж и чичо Джеймз. Ставаше въпрос за писмото, в което им съобщаваха, че петимата братя на Джорджина пристигат в Англия за раждането на първото й дете. Ако днешният ден бе за Ейми като чудесна торта, то тази новина безспорно беше глазурата.

Той се връщаше.

Сега вече Ейми щеше да го заслепи с чара и остроумието си, да го накара да я забележи. Защото първият път със сигурност не беше я забелязал. Вероятно дори не си спомняше, че я е виждал. И защо ли да я помни? Тогава тя бе толкова объркана от обзелите я чувства, че езикът й сякаш беше вързан. Изобщо, далеч не се бе представила в най-добрата си светлина.

В действителност Ейми бе съзряла както физически, така и духовно още преди няколко години и безсилното очакване възрастните да започнат най-после да я приемат на сериозно, я беше изпълнило с недоволство. Макар да имаше много достойнства, търпението далеч не беше сред тях. Когато пожелаеше, Ейми можеше да бъде много смела, а също и закачливо пряма и в никакъв случай не бе срамежливото и сдържано момиче, което всички очакваха от нея да бъде. Все пак, тя не искаше да разочарова семейството си със своята необузданост, затова се стараеше да прикрива дръзката си, авантюристична природа. Дързостта бе считана за ценно качество сред разюзданите мъже в рода — а у фамилията Малори тези мъже бяха повече от достатъчно — но, разбира се, за една жена тя беше крайно неподходяща. Единствено Джеръми бе започнал да разгадава истинската същност на братовчедка си, но пък откак бяха станали толкова добри приятели, Ейми не се и опитваше да го заблуждава.

Нямаше да се опитва да заблуди и брата на леля Джордж, не и този път. Напротив, спрямо него щеше да прояви цялата си смелост — разбира се, ако тези проклети чувства не запечатаха устата й отново. Не, не биваше. Разполагаше с твърде малко време. Той нямаше да остане за дълго в Англия. Пристигаше само за да присъства на раждането, така че Ейми нямаше да има пълната възможност да го заплени; всъщност изобщо не се знаеше дали ще има достатъчно време за каквото и да било, а и от това, което вече бе научила за него, беше ясно, че ще трябва да се възползва от всяка секунда, ако иска да успее.

Никак не бе трудно да узнае повече подробности за своя бъдещ съпруг — Ейми нито за миг не се съмняваше, че той ще бъде неин съпруг — необходимо бе просто да се сближи с леля Джордж, а тя бе само четири години по-голяма от нея. Затова Ейми беше започнала да посещава Джорджина още докато тя и чичо Джеймз живееха у чичо Тони на Пикадили, а после, когато трябваше да обзаведат новата си къща, услужливо им бе предложила помощта си. При всяко посещение тя неусетно насочваше разговора към братята на Джорджина, която винаги с удоволствие разказваше за тях, без да се налага Ейми да задава каквито и да било въпроси.

Не искаше никой да разбере причините за нейния интерес. Не искаше да й казват, че е твърде млада за мъжа, когото бе избрала. Тогава може и да е била млада, но сега не беше. А Джорджина, обзета от силна тъга за своите братя, бе много словоохотлива и не чакаше подкана, за да заговори за детските им дяволии, за номерата, които й бяха свивали, и за приключенията и несполуките, които ги бяха застигали в периода на тяхното възмъжаване.