Джоана Линдзи - Отровни думи

Джеймс избухна в смях.

— Това обяснява защо тя изглежда, държи се и говоря като дама, нали?

— Но това е прекрасно! — възкликна Джорджина. — Сега вече тя е напълно подходяща…

— Не съвсем, Джорджи — прекъсна я Джеймс.

— Но има голяма надежда… — поде Розалин.

— Не чак толкова голяма, скъпа — намеси се Антъни.. И двете съпруги изгледаха намръщено съпрузите си, но замълчаха. Разбира се, по-късно, когато останат насаме, ще има какво да им кажат.

— Чудя се защо Келси не ми спомена за прадядо си, когато ми разказа всичко… е поне по-голямата част — обади се Реджи.

— Да не би да искаш да кажеш, че си знаела, че Келси е дъщеря на граф Ленгтън? — Дерек възмутено впери поглед в братовчедка си. — И не си си направила труда да ми кажеш?

Младата жена се размърда неловко, но се опита да му обясни:

— Тя ме накара да й обещая, че няма да кажа на никого, особено на теб, Дерек. Да не мислиш, че ми беше лесно да пазя подобна тайна от теб? Щях да полудея, след като знаех истината, а не можех да я изтъкна като аргумент по време на… ъъъ… дискусията миналата вечер.

Лицето на Елизабет леко се смекчи и тя погледна по-дружелюбно към младата жена. Щом Келси й се е доверила, значи сигурно я харесва.

— Келси не знае кой е бил прадядо й — обясни тя на Реджи. — Затова не ви е казала. Той почина доста преди тя да се роди и двете със сестра ми решихме да не я обременяваме излишно с мисълта, че тя е тази, която трябва да роди следващия наследник на Райтън. Това измъчи нашата майка, която роди само две дъщери, а след това и сестра ми, която също роди две дъщери, а пък аз за съжаление нямам деца.

— Хрумвало ли ви е лейди Елизабет, че вашата племенница е погубила шансовете си за подходящ брак? — предпазливо попита Джейсън.

— Разбира се, че ми е хрумнало. Затова, ако имах пистолет, щях да застрелям онзи глупак, моя съпруг, когато ми призна какво е направил.

— А защо е трябвало да го прави?

— Келси и по-малката й сестра Джийн дойдоха да живеят при нас след трагичната смърт на родителите им. Онзи глупак е убедил нещастното момиче, че сме разорени и че ако не си плати дълговете, ще ни изхвърлят от къщата. Келси не е могла да понесе тази мисъл и решила да се жертва, за да заплати дълговете на Елиът.

— Да не би да искате да кажете, че тази жертва не е била необходима?

— Разбира се, че не… въпреки че съпругът ми не го знаеше. Но когато се омъжих за него против желанието на родителите си, моята майка ми даде доста голяма сума и ме посъветва да не казвам на Елиът, и до ден днешен аз не съм му казвала. След като заговорихме за това. — Жената извади кесия и се приближи към Дерек. — Предполагам, че това ще е достатъчно…

— Не искам парите ви — рязко я прекъсна младият мъж.

— Това не ме интересува. Ще ги вземете. — Хвърли кесията на дивана зад него. — Келси повече няма никакви задължения към вас. Тя ще се върне у дома с мен.

— Не.

— Моля?

Той се изкашля.

— Може би бях малко рязък.

— Малко ли? — захили се Антъни.

— Не е ли по-добре да не се намесваме, старче, и да оставим момчето само да се оправи — предложи Джеймс. — Тъкмо взе да става интересно.

Елизабет студено ги изгледа, а Джейсън замърмори смутено:

— Това са моите по-млади братя… които рядко се държат сериозно.

— Тъкмо обратното, Джейсън — възрази Джеймс. — И ако искаш моето сериозно мнение…

— Не го искам — сряза го брат му.

— И аз не съм съгласен с теб, Джейсън… Мили Боже, но това означава, че съм на едно мнение с Джеймс! — с престорено отвращение възкликна Антъни. Пипна се по челото и изохка: — Ами да, имам температура, сигурно съм се заразил от Джудит.

Джеймс изсумтя, а Джейсън предупредително изръмжа. Едуард, който досега бе слушал мълчаливо, се намеси:

— Стига, Тони. Не е нужно да се държиш като шут.

— Страхотно! — гневно възкликна Реджи. — Точно сега ли е времето да се заяждате?

— Не се сърди, хлапенце — дяволито й намигна Антъни — Просто искаме да дадем време на Дерек да се окопити.

— О, в такъв случай можете да продължавате.

— Благодаря ти, чичо Тони, но не е необходимо — заяви той и се обърна към гостенката: — Лейди Елизабет, не мога да кажа, че съжалявам, което навярно ще ви изненада, защото, ако не бяха затрудненията на съпруга ви, може би никога нямаше да срещна вашата племенница.

— Това е много егоистично от ваша страна, млади човече — остро го прекъсна тя.

— Така е, но разбирате ли, аз я обичам. И искам да се оженя за нея.

Елизабет примигна. Не бе очаквала такъв развой, както и не бе очаквала, че Дерек Малори ще се окаже изключително красив и обаятелен млад мъж. Беше дошла с намерението да му даде да се разбере и да стори всичко необходимо, за да измъкне Келси от лапите му, а сега не беше убедена, че точно това трябва да направи.