Джоана Линдзи - Отровни думи

— Хмм, да. Не ме закачай! Искам да си поговорим сериозно.

Джеймс въздъхна.

— Да, за съжаление забелязах.

— Искам да направиш нещо по този въпрос — настоя Джорджина.

— Чудесна идея, Джорджи — рече той и се намести върху нея.

Тя го отблъсна.

— Нямах предвид това… поне не веднага. Говоря за поведението на Джейсън. Можеш да поговориш с него и да му изтъкнеш колко глупаво постъпва.

— Аз? Да давам съвет на най-големия си брат? — Джеймс избухна а смях.

— Не е смешно.

— Разбира се, че е. По-големите братя не приемат съвети от никого, те само ги раздават. Освен това в случая Джейсън е прав. А и момичето няма да се омъжи за Дерек, Джорджи, така че няма какво да говорим.

— Ами, ако му е отказала, защото е знаела каква ще бъде реакцията на баща му?

— Значи е достатъчно умна, за да разбере, че нищо няма да излезе от един брак, който е против желанието на Джейсън. Нищо не можем да направим за тях двамата, освен ако не измислим нова самоличност на Келси, ала и това няма да помогне. Търгът е бил публичен и със сигурност ще я разпознаят, така че наистина е безсмислено.

Джорджина измърмори нещо и съпругът й се ухили.

— Не можеш да решиш проблемите на всички, скъпо мое момиче. Само някои от тях.

— Знам, но наистина ли не можеш да им помогнеш?

— Е, това не значи, че няма да опитам, нали?

На следващия ден по-голяма част от семейство се бе събрала в салона за следобедния чай. Единствено младоженците Ейми и Уорън бяха толкова погълнати от себе си, че не забелязваха напрегнатата атмосфера в стаята. Останалите се стараеха да не споменават безнадеждната ситуация на Келси и Дерек.

Беше очевидно, че Дерек и баща му не си говореха. Близките им предположиха, че се дължи на „забраната“ на Джейсън. Никой не ги попита как е преминал разговорът им, след като предния ден се оттеглиха в кабинета на маркиза, но беше ясно, че не са постигнали съгласие. Всъщност синът изглеждаше още по-ядосан от предния ден.

Вратата се отвори и икономът въведе една посетителка, която не дочака да обяви името й, а бързо мина покрай него. Жената бе на четиридесет години и бе изключително привлекателна за възрастта си. Личеше си, че на младини е била голяма красавица. Не беше много висока, но притежаваше някакво властно излъчване, а в този миг очите й блестяха гневно и страните й пламтяха от възбуда. Присъстващите си казаха, че прилича на огнедишащ змей, който всеки момент ще ги изпепели с пламъка си.

— Търся Дерек Малори.

Младият мъж колебливо се изправи, удивен от острия тон на непознатата.

— Аз съм, мадам.

Жената рязко се извърна към него.

— Къде криете племенницата ми? И не се опитвайте да ме лъжете. Знам, че е с вас. Моят съпруг, този негодник, си призна всичко. Онзи мерзавец, който ви е продал момичето, му е казал името ви, когато му давал проклетите пари.

В стаята се възцари абсолютна тишина.

Внезапно прозвуча ясният глас на Реджина:

— Заповядайте, седнете, мила госпожо. Сигурна съм, че Дерек не укрива вашата племенница. Дори мога да ви уверя, че тя се намира недалеч оттук.

Елизабет присви очи.

— Не ви ли познавам, млада госпожо?

— Да, преди няколко дни се срещнахме във вашия хотел. Аз търсех Келси и макар да ми казахте, че имате племенница, която също се казва Келси, не свързах моята позната с вас. — Реджи мило се усмихна и добави: — Май съм сгрешила, нали?

— Точно така — отвърна рязко посетителката.

— Почакайте малко — най-сетне успя да изрече Дерек и се намръщи. — Да разбирам ли, че вие сте леля на Келси Ленгтън?

— Именно — отвърна през зъби тя и му хвърли убийствен поглед.

— Но аз не знаех, че тя има живи роднини?

— Не й останаха много и изобщо не ме интересува дали вие знаете или не.

— Повечето от нас са се срещали с племенницата ви, мадам. И също като Дерек и ние не знаехме, че има семейство. Може би ще е по-добре да се представите.

— А вие кой сте? — остро понита Елизабет.

— Аз съм бащата на Дерек, Джейсън Малори.

— А, добре. Можете да накарате сина си да ме заведе при Келси. Аз съм Елизабет Пери. Това навярно не означава нищо за вас, тъй като се омъжих за човек, който не принадлежи към моята класа. В момента и за мен името Пери вече не означава нищо. Както и да е моят дядо беше херцог Райтън, титла, която ще се наследи от сина на Келси.

— Мили Боже! — възкликна Антъни.

— Но тя ми каза, че майка й е била гувернантка! — смаяно извика Дерек.

— Едва ли — презрително го изгледа Елизабет. — Нейната майка, която беше моята единствена сестра, загина в началото на годината при трагични обстоятелства… след като застреля съпруга си. Може би сте чували за случилото се? Бащата на Келси беше Дейвид Ленгтън, четвъртият граф на Ленкасъл.