Джоана Линдзи - Подаръкът

Тя бе другият член на семейството, който бе разбрал, че Моли е любовница на Джейсън и майка на Дерек, и заяви, че ще каже истината на Дерек. Семейството устоя на този скандал и сега, шест години по-късно, почти никой не го споменаваше. Джейсън можеше да го предотврати — Дерек вече знаеше истината преди скандалът с развода да се разрази, но не го бе направил.

„Това трябваше да стане още преди години! — каза й той тогава. — Всъщност никога не биваше да сключвам този брак. Но понякога не е лесно да поправиш грешките, които си сторил в младостта…“

Причините, поради които се бе решил на този брак, бяха напълно основателни. Не по-малко основателни бяха и тези, поради които реши да го прекрати. Обаче оттогава не бе спирал да настоява Моли да се омъжи за него. Молбите му я разстройваха, защото той отлично знаеше, че тя няма никога да се съгласи. А нейните основания му бяха известни открай време. Тя никога нямаше да стане причината за още един скандал в семейство Малори. Така я бяха възпитали. Освен това вече му бе съпруга много повече, отколкото Франсис някога бе била.

Ала Моли знаеше, че продължаващите откази да се омъжи за него, или поне да му позволи да каже на семейството си за техните отношения, го измъчват от дълго време. Тъкмо затова се страхуваше, че той се надява връзката им да се разкрие поради невнимание или случайно стечение на обстоятелствата. Не че й хвърляше безочливи погледи; в държанието му нямаше нищо, което би накарало слугите да забележат нещо нередно. Но семейството му беше нещо съвсем различно. Те го познаваха прекалено добре. А много скоро всички щяха да се съберат…

Още докато си го помисли, и пристигнаха нови гости. Реджи, племенницата на Джейсън, съпругът й Никълъс и малкият им син се появиха в трапезарията още преди останалите да приключат с обяда. Антъни мигом се оживи. Реджи може и да бе любимата му племенница, ала това нямаше да спаси съпруга й. Никълъс бе любимият му словесен съперник и след като брат му Джеймс отсъстваше, ужасно му липсвате мишена за бляскавото му остроумие.

Моли едва се сдържа да не завърти многозначително очи. Тя познаваше семейството на Джейсън не по-зле от самия него, след като той споделяше всичко с нея, включително и фамилните тайни, слабости и скандали.

Така че не бе ни най-малко изненадана, когато чу Антъни да казва на Никълъс, докато последният се настаняваше на стола срещу него:

— Добре че се появи, мило момче. Зъбите ми вече започнаха да затъпяват.

— Проблемите на възрастта си казват думата, а? — самодоволно му се ухили Ник.

Моли забеляза как съпругата на Антъни го смушка, преди да отбележи:

— Не забравяй, че е Коледа и се опитай за разнообразие поне веднъж да бъдеш мил и любезен.

Антъни повдигна черните си вежди.

— За разнообразие? Аз винаги съм мил и любезен. Само че има различни степени на любезността. Просто по-ниските са запазени за подобни простаци като Идън, това е.

Моли въздъхна. Макар да харесваше всички членове на семейство Малори, изпитваше особена слабост към Никълъс Идън, защото той се бе сприятелил със сина й Дерек през ученическите им години, когато момчето й трябваше да преглътне срама от незаконното си раждане. Оттогава двамата с Дерек бяха станали близки приятели. Както обикновено, Дерек тутакси се намеси, за да отвлече вниманието на чичо си Антъни от Ник.

— Реджи, спомняш ли си онзи гроб, който преди години открихме на поляната в източния край на имението? — обърна се той към братовчедка си. — Доколкото си спомням, ти смяташе да разпиташ някой от градинарите за него. Направи ли го?

Младата жена го изгледа изпитателно.

— Господи, откъде се сети за онзи стар гроб? Изминаха толкова години, откакто го намерихме и аз напълно съм забравила за него.

— Миналата вечер Ейми се е натъкнала на него и го спомена. Баща ми дори не знае кой е погребан там.

Реджи се втренчи учудено в братовчедка си Ейми.

— Какво си правила на онази поляна миналата вечер?

— Не ме питай — промърмори Ейми.

— Имахме малка неприятност с каретата — обясни Уорън, който очевидно намираше вчерашните си премеждия за забавни.

— Малка! — сърдито изсумтя Ейми. — Ако искаш да знаеш, онази карета е прокълната. От кого каза, че си я купил, Уорън? Защото трябва да ти кажа, че здравата са те измамили.

Съпругът й се засмя и я потупа по ръката.

— Не се тревожи за нея, скъпа. Сигурен съм, че хората, които изпратих тази сутрин да я разглобят, ще се снабдят с чудесни подпалки за огъня.