Джоана Линдзи: Сребърният ангел

Елън гневно смачка писмото и го захвърли в кошчето за отпадъци. Значи вярно беше онова, което я тревожеше от дълго време насам. Чарлз Бърк не само занемаряваше задълженията си на настойник, той беше и крадец. Нищо чудно, че не отговаряше на писмата й. Нямаше смелост за това.

Господи, какво да прави? Какво можеше да стори? Докато Шантел се омъжи или стане пълнолетна, братовчедът Чарлз разполагаше с нея и с наследството й. А тъй като тя навършваше пълнолетие едва след две години и не можеше да се омъжи без позволението на настойника си, нищо чудно, ако не остане почти нищо от скромното състояние, завещано от баща й. Роднините бяха завладели дори бащината й къща Вместо да си остане в малкия имот край Саквил, Чарлз се пресели с цялото си голямо семейство в представителния господарски дом на фамилията Бърк в Дувър.

За щастие Шантел все още не изразяваше желание да си отиде у дома. Елън се съмняваше, че младото момиче ще бъде добре дошло там. След смъртта на баща си Шантел остана при Елън, докато единственият й роднина от мъжки пол се върна със семейството си от Америка. Бяха ги посетили само веднъж, когато Шантел все още беше толкова завладяна от болката си, че изобщо не забеляза новите си роднини. По време на кратката си визита Чарлз не беше споменал нито с една дума, че желае момичето да се върне в къщи.

Очевидно сегашното положение му харесваше. Освен че къщата беше свободна, той не плащаше нито стотинка за издръжката на Шантел — и то от нейните собствени пари. Вероятно си мислеше, че Елън има достатъчно средства да се грижи и за двете. А може би просто му беше безразлично. Поне в последното си писмо трябваше да му разкрие истината. Гордостта си беше гордост, но тя не можеше да ги нахрани. Наследството, което Елън беше получила от баща си, отдавна се беше стопило и едва стигаше за самата нея. Междувременно бяха минали няколко месеца, а Чарлз не отговаряше на писмата й. Сега пък си живееше в Лондон и харчеше парите на Шантел за собственото си семейство, докато Елън цепеше стотинката на две и продаваше всичко по-ценно, което притежаваше, тъй като не желаеше Шантел да забележи ужасното наследство, завещано от баща й.

Не, каза си Елън, защото искаше да бъде честна докрай: брат й не беше виновен. Когато почина наследникът му, Оливър положи всички усилия да намери по-младия си братовчед, който трябваше да наследи титлата. Никой не предполагаше, че още преди да бъде открит Чарлз, ще умре и Оливър. Освен това Оливър не можеше да знае що за човек е Чарлз, иначе със сигурност би оставил разпореждания относно Шантел. Именно липсата на изрично изразена последна воля направи Чарлз, единствения роднина от мъжки пол, законен настойник на Шантел.

Слава Богу, момичето имаше леля си Елън. При разлика във възрастта около двадесет години между двете съществуваше дълбока привързаност. Елън се отнасяше с племенницата си като със своя дъщеря. Досега не беше я виждала често, защото много пътуваше и изобщо водеше независим живот. Преди десет години беше купила къщата в Норфолк и оттогава живееше там — сама, както й харесваше. Въпреки това с удоволствие прие в дома си Шантел след смъртта на баща й. Обичаше младото момиче с цялото си сърце.

Елън нямаше деца и може би затова беше толкова привързана към единствената дъщеря на брат си. Беше останала неомъжена по свое собствено желание. Безлична тридесет и девет годишна жена със светлокестенява коса и сини очи, които бяха най-забележителното й качество, тя не можеше да се оплаче от липса на кандидати и беше преживяла дори няколко любовни романа, за които много обичаше да си спомня. Следователно не мразеше мъжете, просто не искаше да се обвързва завинаги. Предпочиташе да си остане независима.

Може би не постъпи добре, като задържа Шантел при себе си през последната година и половина. През това време младата жена също стана независима. Това беше добре за момиче, което нямаше намерение да се омъжва, но Шантел сигурно щеше да го стори.

За разлика от Елън, която приличаше на невзрачните Бърк, Шантел беше израсла като самотно цвете сред плевели. Беше наследила всичко най-добро от френския род на майка си. Оливър винаги твърдеше, че изцяло прилича на баба си, която била ухажвана от няколко крале и се славела като първа красавица на френския двор. Шантел беше кръстена на баба си и нямаше нищо общо със семейство Бърк с буйните си руси коси и изумителните виолетово сини очи. Не беше дребна и крехка, но не беше и особено висока със своите метър и шестдесет и осем. Необикновената й красота не можеше да остане незабелязана. Сигурно щеше да има тълпи от обожатели и можеше да си избере някой богаташ — разбира се, ако настойникът й Чарлз Бърк дадеше своето позволение.