Джоана Линдзи - Зимни огньове

— По този начин ли викингите идват, за да вземат със себе си булката?

Уиндъм мълчеше и Фергюс неуверено произнесе:

— Не е възможно това да са викингите, които очакваме.

— Тогава виж и кажи дали са те, или са някои други! — заповяда му Брена.

— Успокой се, Брена — каза Лини, въпреки че собственият й глас издаваше вътрешно безпокойство.

Фергюс отиде до прозореца и веднага разпозна високия вожд на рода Хаардрад. Анселм беше застанал пред мъжете си и издаваше заповеди.

— Не е възможно! — извика Фергюс, обръщайки се към изплашените хора в стаята. — Той даде честната си дума!

Поредният камък, ударил вратата, подтикна Брена към действия:

— Уиндъм, с нас ли си, или ще се присъединиш към измамните си сънародници? Трябва да знам това, преди да съм обърнала гърба си към теб.

Уиндъм изглеждаше силно засегнат.

— С вас съм, лейди. Не мога и не искам да имам нищо общо с такива хора като тези долу.

— И така, тези глупаци ни дадоха време да се приготвим, докато обстрелваха незаключена врата. Дънстан, сложи резето.

Дънстан отстъпи назад, а в очите му се четеше ужас.

— Брена, те са трийсет, а може би и повече, а ние сме трима.

— Четирима, не виждаш ли? — извика тя. — Да не би да си мислиш, че аз ще стоя и ще гледам?

— Брена, бъди разумна. Нямаме никакъв шанс!

— Нима предлагаш да се предадем? Глупчо, нима забрави Холихед Айлънд? И тези, които се биха, и останалите, всички бяха избити. А сега заключи вратата. Фергюс, събери слугите и ги въоръжи. Уиндъм, ти укрепи останалата част от къщата и ме чакай в голямата зала. Ще посрещнем с готовност тези изверги.

Всички се втурнаха да изпълняват заповедите й, без да задават повече въпроси. Корделия се беше свила в ъгъла и истерично плачеше. Лини също едва сдържаше сълзите си, когато сграбчи Брена за ръката, за да я възпре.

— Не можеш да се биеш с тях, Брена! Ще те убият заедно с мъжете!

— И без това ще ме убият, лельо! Моят баща ме е научил да се бия за честта си, а не да хленча.

— Ако не им се съпротивляваш, те няма да те убият. Те вземат жените…

— Никога! — прекъсна я Брена. — По-скоро ще умра, отколкото да стана пленница на викингите.

С тези думи Брена излезе от стаята, оставяйки Лини и Корделия на молитвите им. Преди обаче да успеят да съберат всички слуги и да ги въоръжат, вратата беше разбита и в същия момент дузина жадни за кръв мъже влетяха в залата, а от двора се чуха смразяващи кръвта крясъци.

Брена беше застанала до стълбите с изваден меч в леко разкрачена стойка. В тоя момент край нея прелетя брадва, която едва не я улучи. Дънстан беше първата жертва. Викингите се разделиха на групи. Трима влязоха в гостната, шумно затваряйки вратата след себе си, другите се насочиха към останалите стаи.

Когато Уиндъм се завърна, трябваше да се сражава с двама викинги. Той се биеше храбро, но беше стар и бързо се измори. Успя да убие единия, преди да умре.

Към Брена се насочиха петима. Четирима минаха край нея, изкачиха стълбите и се изгубиха в лабиринта на втория етаж. Тя без страх посрещна последния.

Неговият широк меч беше по-тежък от нейния и всеки удар, който тя нанасяше, беше посрещан с огромна сила. Ръката и гърбът я боляха, но виковете, които се чуваха иззад затворената врата на гостната, й вдъхваха решителност и кураж. Със сила, която не беше подозирала, че притежава, тя изби меча от ръката на противника си и го прониза. Но срещу нея веднага изникна друг. Силата й се изчерпваше, тя продължаваше да се бори, докато с един мощен удар противникът й не счупи меча й на две.

Брена невярващо загледа дръжката в ръката си, затова нито видя смъртоносния удар, насочен към нея, нито чу изпълнения с болка вик на Фергюс:

— Спрете! Това е лейди Брена!

В същия миг Фергюс се появи между нея и блестящото острие, за да я отблъсне. Огромното оръжие отсече ръката му и Фергюс падна в краката на Брена. Анселм загледа момичето с любопитство. Беше се бил с нея и едва не я беше убил. Без съмнение, щеше да се покрие със слава след такава постъпка. Никога нямаше да успее да превъзмогне такова нещо, ако се беше случило. Значи това беше момичето, за което щеше да се жени синът му. Красива девойка, помисли си той, след като я огледа, при това безстрашна. Никога преди не беше виждал такава жена. Тя дори беше успяла да отстрани един от мъжете му и той щеше да носи този срам със себе си, докато е жив. Победен от жена! Жалко, че беше враг. Тази чернокоса красавица би могла да бъде прекрасна съпруга на сина му. Би могла да отгледа синове с нечувана дързост и сила. Наистина имаше за какво да съжалява. Слугите, които бяха закъснели, бяха нападали облени в кръв край Брена. Виковете от гостната бяха спрели. Двама викинги излязоха оттам и като се смееха и потупваха по гърбовете, се присъединиха към останалите, които вече грабеха къщата. Дали Лини и Корделия са също мъртви, чудеше се Брена.