Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Колко беше наивна! Това че баща й се бе влюбил в робиня и се бе оженил за нея, не означаваше, че същото ще се случи и тук, в Уесекс. У дома семейството беше техният закон. Чичо й Хъг беше ярл, разполагаше със същата власт, която Алфред имаше тук. Но въпреки това първо е трябвало да освободят майка й и едва тогава Гарик е можел да се ожени за нея. Норвегия си имаше свои закони за робите, които любовта не можеше да пренебрегва. А тук имаше толкова много лордове, толкова закони! И нима Ройс не я бе нарекъл луда, когато му спомена за женитба?

Като го гледаше с годеницата му, Кристен разбра, че наистина е била луда да мисли, че някога той може да бъде неин. Нито веднъж не бе погледнала на всичко от гледната точка на Ройс. Веднъж я бе нарекъл по-нисша и от най-нисшия крепостник. Вярно, думите бяха изречени в гнева му, но колко близо бяха те до истинските му чувства към нея? Тя бе робиня. Той имаше много като нея. Сега топлеше леглото му, но скоро за това щеше да си има съпруга. Вниманието и грижите, които отделяше на Кристен, не бяха повече от това, което би сторил за всяка притежавана от него вещ.

— Накъде си се отплеснала?

На Кристен й трябваше известно време, за да фокусира погледа си върху Еда.

— Да, наистина.

Еда долови мъката в гласа й и я погледна с разбиране.

— Винаги очакваш прекалено много, момиче.

— Да, зная.

Еда поклати глава.

— Трябва да си благодарна за това, което имаш. Жива си, а можеше да бъдеш убита — ти и онези, които наричаш свои приятели. Той се грижи за тебе. Милостиви Боже, той дори те защитава от другите мъже! Тази вечер лордовете ще катурнат половината млади момичета тук, но не и теб.

— Няма нужда да ми казваш какъв късмет съм извадила.

— О, да — подсмихна се Еда, която не беше глуха за сарказма. — Ако това не ти харесва, винаги можеш да се огледаш за друг мъж. Виж ги колко са много. Не съм сляпа и забелязах как те гледат. Може би ако помолиш милорда и бъдеш мила и добра, ще те продаде, когато се ожени.

— Да, може и да го помоля.

— Какво? Недей, момиче. Само се пошегувах. Ако го направиш, ще предизвикаш буря, от която всички ще пострадаме.

— Не мога да те разбера, Еда.

— Ще ти кажа честно, той никога няма да те продаде. Не си глупава — нетърпеливо продължи Еда, — знаеш, че каквото и да направиш, то му се отразява директно.

— Не е точно така — възрази Кристен.

— О? А онази седмица, когато всичко му беше накриво, същата седмица, когато го изгони от стаята си? На това как му викаш? А, момиче? Всички знаехме, че ти си причината за черното му настроение, макар че само аз знаех защо. — Еда отново изхихика. — Но веднага щом те вкара в леглото си, настроението му се оправи.

Кристен наведе глава и извърна очи. Почувства как бузите й се обагрят от топлина.

— Е, значи сега ме иска. Няма да продължи дълго.

— Човекът винаги ще те иска, момиче. Разбирам го от начина, по който се отнася с теб. Бих могла да ти разкажа и някои други истории, които да те убедят, но не искам да ти пълня главата с глупави идеи. Имаш си ги достатъчно. Не, той никога няма да те продаде, нито пък ще те остави да си имаш друг. Но ще се ожени за своята лейди.

Кристен замръзна.

— Тогава защо ми разправяш всички тези работи, старо?

— Защото, освен всичко друго, той ще те пази. Защото не ми харесва да те гледам такава нещастна. Защото трябва да започнеш да се примиряваш с това, което имаш, и да престанеш да гледаш в облаците. Ако ти не си щастлива и той няма да е щастлив, а това засяга всички ни.

— Стига толкова, Еда. Не вярвам, че мога да упражнявам такава власт над него. Ако можех…

— Какво ако можеше? Да, зная. Щеше да пренебрегнеш всичко, което ти казах. Все още се целиш твърде високо, момиче.

— Не, разбирам те добре. Това, което ти не разбираш, е, че никога няма да приема нещата такива, каквито са. Навремето и майка ми е била робиня. Пленили са я по същия начин, както плениха и мен. В своята родина тя е била дъщеря на велик господар. Била е изпълнена с гордост. Никога не би позволила да бъде робиня на някого. Не би позволила това нито на човека, който я е притежавал, нито на себе си. Аз не съм чак такъв инат. Разбирам сегашното си положение. И все пак, аз съм нейна дъщеря. Не мога да остана робиня, Еда.

— Нямаш избор.

Кристен вдигна очи. Огледа притъмнялата зала, в която сега горяха само няколко факела. Докато беше седяла там, потънала в обезсърчението си, почти всички се бяха оттеглили по стаите си. Навсякъде бяха разстлани сламеници. Не само слугите и крепостниците на Ройс спяха тук, а и тези на гостите. Не бе видяла нито кога си е тръгнал Ройс, нито кога се е оттеглила дамата му.