Дейвид Линдзи - Пътешествие към Арктур

Призрачното тяло се надигна и се огледа с чудновата усмивка. Внезапно Прайър се почувства зле и излезе. Останалите се събраха на група, близо до един до друг, само Найтспор обикаляше напред-назад стаята с уморен и нетърпелив вид, докато Маскул се опитваше да заговори младото същество. Видението объркано го погледна, без да отговори. Бекхауз седеше настрана, захлупил лице в шепи.

Точно в този миг вратата рязко се отвори и без да съобщят за него, в стаята се втурна някакъв непознат, пристъпи няколко крачки и се спря. Никой от приятелите на Фол не го познаваше. Беше дребен, доста тромав мъж с удивително развита мускулатура и твърде едра за тялото му глава. Лицето му, жълто и голобрадо, излъчваше едновременно проницателност, простащина и насмешливост.

— О, господа! — подвикна той с висок пронизителен и странно неприятен глас, — имаме си посетител!

Найтспор му обърна гръб, но останалите загледаха удивени натрапника. Той пристъпи още напред към импровизираната сцена.

— Мога ли да узная, господине, на какво дължа честта на вашето посещение? — неохотно попита Фол, за когото вечерта не преминаваше така добре, както се надяваше.

Новодошлият го изгледа за миг и избухна в гръмогласен смях. После радостно потупа Фол по гърба, но явно ръката му беше твърде тежка, защото олюляващата се жертва беше избутана чак до стената, преди да застане здраво на крака и да си възвърне равновесието.

— Добър вечер, скъпи домакине, добър вечер, друже — поздрави непознатият и свръхестествения младеж, който беше се вдигнал и се разхождаше сега из стаята, явно без да забелязва нищо наоколо. — Виждал съм едного, който много прилича на теб, ако не се лъжа.

Никой не му отговори.

Навлекът вдигна лице и се изправи пред призрака.

— Както знаеш, нямаш право да си тук.

Призракът се обърна към него с неземна усмивка, която никой не можеше да разгадае.

— Внимавайте какво правите! — оживи се Бекхауз.

— Какво има, разпоредителю на духове?

— Не знам кой сте, но ако възнамерявате да използвате сила спрямо това , последствията могат да бъдат страшно неприятни.

— И вечеринката ще бъде развалена без твое разрешение, така ли, користолюбецо?

Смехът изчезна от лицето на непознатия, и както когато слънцето се скрие от пейзажа, то стана сурово и безлично. Преди някой да е разбрал какво ще направи, той хвана с косматите си ръце бялото тънко вратле на материализираната форма и го изви. Чу се особен слаб вик и тялото се свлече на пода с открито лице. Гостите бяха неизразимо изумени, когато изражението му се измени: загадъчната, но все пак очарователна усмивка се смени с грозна, вулгарна и просташка гримаса и хвърли във всяко сърце студена сянка на морално отвращение. След преображението се разнесе и гадещата миризма на гробище.

Чертите начаса се изтриха, тялото загуби плътността си и отново се разми. След миг изчезна напълно.

Дребният чужденец се обърна към останалите и ниският му, съвсем неестествен смях заехтя.

Крайно изнервен, професорът заговори тихо на Кент-Смит. Фол направи знак на Бекхауз да го последва зад декорите и без да отрони дума, му връчи чека. Медиумът го прибра в джоба, закопча си сакото и напусна стаята. Ланг го последва, за да потърси нещо за пиене.

Непознатият навря лице в Маскул.

— А ти, гиганта, какво мислиш за цялата тая работа? Не искаш ли да видиш страната, в която на воля расте този вид плод?

— Какъв плод?

— Ами, този вид таласъми.

Маскул го отблъсна с едрата си ръка.

— Кой сте вие и как пристигнахте тук?

— Извикай приятеля си, той може би ще ме познае.

Найтспор беше придърпал пред камината фотьойла си и гледаше главните с фанатично каменно изражение.

— Нека Краг се приближи, ако се нуждае от мен — промълви той с изменен глас.

— Виждаш ли, познава ме — възкликна кискайки се Краг, след което се отправи към Найтспор и постави длан връз облегалката на стола. — Пак ли тази глождеща жажда?

— Какво има сега пък? — попита Найтспор надменно, без да променя позата си.

— Суртур отпътува и ние трябва да го последваме.

— Откъде се познавате и за кого говорите? — намеси се Маскул, като гледаше слисан ту единия, ту другия.

— Краг има нещо да ни каже. Да излезем — рече Найтспор.

Той се изправи и хвърли поглед зад себе си. Маскул се извърна в същата посока и видя, че останалите гости внимателно следят групичката им.

Тримата мъже се озоваха на улицата пред къщата. Нощта беше малко студена, но изключително ясна. Духаше източен вятър. Небето приличаше на огромен папирус, изписан с йероглифи от безчет блещукащи звезди. Маскул почувства необикновена възбуда: усещаше, че ще се случи нещо изключително.