Дейвид Линдзи - Пътешествие към Арктур

— Бекхауз смята, че към духовете трябва да се отнасяме с почитание — подсмихна се Фол.

— Но, господин Бекхауз, поетичното обкръжение…

— Извинете, аз съм обикновен човек и винаги свеждам всичко до най-простото. Нямам нищо против, само изказвам мнение. Природата е едно. Изкуството е нещо друго.

— Съгласен с вас — обади се екс-съдията. — Наистина, в подобен сеанс трябва всичко да е опростено, за да се избегне възможността за измама, ако ме извините за прямотата, господин Бекхауз.

— Всичко ще е ярко осветено — отговори Бекхауз, — вие ще имате право да проверите залата. Ще ви поканя да претърсите и мен.

Настъпи донякъде конфузно мълчание. Прекъсна го едновременното пристигане на двама нови гости. Прайър, процъфтяващ вносител на кафе от Ситито, и Ланг, борсов посредник, известен на приятелите си като аматьор-илюзионист. Бекхауз също го познаваше бегло. С влизането си Прайър изпълни стаята с лек аромат на вино и тютюн и се опита да внесе жизнерадостно настроение. Тъй като никой не подкрепи усилията му, той се умири набързо и заразглежда акварелите по стените. Ланг, висок и тънък, започнал да пооплешивява, почти не се обади, но настойчиво гледаше Бекхауз.

Донесоха кафе, ликьори и цигари. Всички, освен Ланг и медиума, си взеха. В този миг съобщиха за идването на професор Халбърт, виден психолог, автор на книги за престъпността, за лудостта, за гения и прочие, разглеждани в духовния им аспект. Присъствието му на подобен сеанс малко озадачи останалите гости, но всички почувстваха, че с идването му произходящото по някакъв начин придобива допълнителна тържественост. Беше дребен и слаб, с меки маниери, но без съмнение с най-недоверчив дух от цялата пъстра компания. Без да обръща каквото и да е внимание на медиума, той веднага се настани до Кент-Смит, с когото размениха няколко забележки.

Госпожа Трент влезе без предварително оповестяване няколко минути след определения час. На възраст беше около двайсет и осем годишна, с бяло, сериозно и смирено като на светица лице, с гладка черна коса. Устните й изглеждаха толкова алени и подути, сякаш ще се пръснат от кръвта. Едра, с грациозно тяло, облечена в скъпа рокля. Двете с госпожа Джеймсън се разцелуваха, после новодошлата махна за поздрав към останалите, погледна към Фол и му се усмихна. Той й отговори с горещ поглед и Бекхауз, от когото нищо не убягваше, разпозна в самодоволния блясък на очите му спотаения дивак. Госпожа Трент отказа предложените напитки и Фол ги покани, след като всички са пристигнали, да минат в салона.

— Нали ми дадохте зелена улица, Монтегю? — попита госпожа Трент.

— Не ще и съмнение — отвърна Фол усмихнат. — Какво е станало?

— Зная ли, може би сгреших. Поканих двамина приятели. Не, никой от вас не ги познава… Най-необикновените личности, които някога сте виждали. Убедена съм, че са и медиуми.

— Всичко това звучи доста мистериозно. Кои са тези тайнствени конспиратори?

— Кажете поне как се казват, след като събудихте любопитството ни — обади се госпожа Джеймсън.

— Единият се нарича Маскул, другият — Найтспор. Това е горе-долу всичко, което зная за тях, така че не ме мъчете с повече въпроси.

— Къде ги открихте? Трябва все пак да сте се запознали отнякъде.

— Истински разпит! Пак ли наруших приличието? Кълна се, че няма да кажа нито дума повече за тях. Ще са тук след миг и ги оставям на благоволението ви.

— Не ги познаваме нито аз, нито който и да е друг, но разбира се, ще се радваме да дойдат… — рече Фол. — Трябва да ги чакаме, така ли?

— Казах им да дойдат в девет часа. Възможно е обаче въобще да не се появят. Недейте да чакате.

— Предпочитам да започнем веднага — заяви Бекхауз.

Салонът, с висок таван, дванайсет метра на дължина и шест на ширина, за случая беше разделен на две части с тежка завеса от брокат, опъната в средата, така че скриваше дъното. Първата половина беше оформена като театрална зала с наредени в полукръг фотьойли. Нямаше други мебели. В камината между гърбовете на столовете и вратата ярко грееше огън. Стаята беше осветена обилно от електрически лампи по стените. Дебел килим покриваше пода.

След като настани гостите по местата им, Фол се отправи към завесата и я дръпна. Пред тях се разкри почти точното копие на декора с храма от постановката на „Вълшебната флейта“ в „Дрюри Лейн“: мрачната масивна архитектура, грейналото небе на заден план и очертаната на фона му огромна статуя на седналия Фараон. Пред пиедестала на статуята се намираше дървено легло с фантастични резбовани релефи. Близо до завесата, косо спрямо залата, се виждаше обикновено дъбово кресло за медиума.