Дейвид Линдзи - Пътешествие към Арктур

— Слушайте, Краг — започна той бавно, докато чудновати образи и идеи кръстосваха в безпорядък ума му, — приказвате ми за някакво пътуване. Е, ако беше възможно и аз можех да го осъществя, не бих пожелал да се завърна никога. Готов съм да си дам живота, за да прекарам двайсет и четири часа на планетата на Арктур. Това мисля за пътуването… А сега ми докажете, че не бълнувате. Покажете ми вашите акредитивни писма!

Краг не беше откъснал поглед от него през цялото време, докато говореха, и лицето му постепенно придобиваше насмешлив вид.

— А, ще получиш двайсет и четири часа, и повече дори, но не кой знае колко. Ти си смелчага, Маскул, само че пътуването ще се окаже доста изтощително дори за теб… Значи като неверниците едно време искаш знак от небето?

— Цялата тая работа изглежда направо смешна — промърмори Маскул, смръщил вежди. — Мозъците ни са превъзбудени от току-що случилото се в къщата. Да се прибираме, пък на сутринта ще му мислим.

Краг ровеше за нещо в джоба си и го дръпна за ръката. После измъкна отвътре някакъв дребен предмет, подобен на сгъваем далекоглед. Диаметърът на лещата не бе по-широк от пет сантиметра.

— Я първо хвърли един поглед към Арктурус, Маскул. И това може да свърши работата на знак на първо време. За съжаление, само толкова мога да ти покажа. Не съм пътуващ фокусник… Внимавай да не го изпуснеш, доста е тежичък!

Маскул го пое и се постара да го хване здраво, после стъписан погледна Краг. Дребното съоръжение тежеше поне десет килограма, макар да не бе по-голямо от монета.

— От какво е направено това, Краг?

— Погледни през него, скъпи ми приятелю, нали затова ти го дадох.

Маскул го вдигна с усилие, насочи го към лъчезарната Арктур и не отмести поглед, докато мускулите на ръката му не отмаляха. И ето какво видя: за невъоръжено око звездата изглеждаше като блестяща точица, но сега се показа ясно разделена на две ярки, по-малки слънца. По-едрото беше жълто, а спътникът му беше в лазурносин цвят. И още нещо. С мъка различи относително неголемия спътник, който явно обикаляше около жълтото слънце, и светеше с отразена светлина… Маскул неколкократно вдигна и свали ръце. Пред очите му беше все същата картина. Не се виждаше нищо друго. Най-сетне без да отрони дума, върна далекогледа на Краг и прехапа устни.

— Погледни и ти — предложи Краг с проскърцващ глас на Найтспор и му подаде предмета.

Найтспор му обърна гръб и закрачи напред-назад по тротоара. Краг се изхили язвително и прибра далекогледа в джоба си.

— Е, Маскул, доволен ли си?

— Значи Арктур е двойна звезда. А третата светла точка е планетата Торманс, така ли?

— Бъдещото ти жилище, Маскул.

— Питате ме дали съм доволен. — Маскул разсъждаваше трескаво. — Не зная, Краг… Истинско чудо, само това мога да кажа… Поне се убедих, че в Старкнес има изумителни астрономи. Ако ме поканите в обсерваторията си, несъмнено ще я посетя.

— Тогава те каня. Оттам ще тръгнем.

— Ами ти, Найтспор? — попита Маскул.

— Трябва да направим пътуването — отвърна приятелят му с колеблив глас, — не е ясно само какво ще излезе от него.

Краг му хвърли остър поглед.

— Ще трябва да уредим по-забележителни приключения, за да впечатлим Найтспор — отбеляза той.

— Все пак той идва.

— Да, ама не con amore 1 1 Con amore (итал.) — драговолно . Ще дойде само за да ти прави компания.

Маскул отново потърси с очи голямата загадъчна звезда, сияеща самотна и величествена на югоизточното небе. Докато гледаше, сърцето му се изпълни със силен и болезнен копнеж, непостижим за ума му. Просто чувстваше, че съдбата му по някакъв начин е свързана с онази гигантска далечна звезда. Ала все още едрият мъж не смееше да приеме, че Краг говори сериозно.

Потънал в мислите си, той дочу със закъснение прощалните думи на Краг и, останал насаме с Найтспор, си даде сметка, че Краг беше обсъждал съвсем банални неща като маршрута и часа на влака.

— Краг ще тръгне ли на север с нас? Не го чух добре.

— Не. Ние потегляме първи, пък той ще дойде при нас в Старкнес вдругиден вечерта.

— Какво да си помислиш за такъв човек? — все още унесен промълви Маскул.

— За твое сведение — прекъсна го Найтспор с уморен вид, той никога не лъже. Поне доколкото ми е известно.

Подир два дни, в два часа следобед, след като извървяха пеша десетте километра от гара Хайлар, Маскул и Найтспор пристигнаха в обсерваторията „Старкнес“. Див и пуст, пътят вървеше кажи-речи от началото до края покрай високите скалисти брегове, надвиснали над Северно море. Слънцето грееше, но от изток духаше силен вятър. Въздухът бе солен и студен. Тъмнозелените вълни бяха поръбени с бяла пяна. През целия път ги следваха жалните крясъци на чайките.