Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

„По всяка вероятност е много привързано към своето малко братче“, промърмори Дребосъчето и отново подсмъркна. След това отиде към звънчевата инсталация и сърдито дръпна шнура, давайки сигнала, който означаваше „Ела тук!“.

И Карлсон дойде. Той избръмча през прозореца, бодър и весел като бръмбар.

— Има ли нещо особено в днешния вестник? — рече той закачливо и измъкна прасковената костилка. — Прочети ми, ако има нещо действително интересно!

— Как не те беше срам? — упрекна го Дребосъчето. — Не разбираш ли, че развали всичко. Никога вече няма да ни оставят на мира, тебе и мене.

— А кой смяташ, че иска да бъде оставен на мира? — рече Карлсон и избърса изцапаните си с пръст юмручета в пижамата на Дребосъчето. — Ще има хопа-троп, ще има там-тарам, иначе няма да играя. Добре да го знаеш! Е, хайде де, чети!

И докато Карлсон хвърчеше напред-назад пред огледалото и се възхищаваше на себе си, Дребосъчето започна да му чете. Той прескачаше места като „необикновено дебел“ и други, които биха обидили Карлсон, но всичко останало прочете отначало докрай и Карлсон се топеше от възторг.

— Извънредно забавно запознанство — така пишат за мен! Действително в този вестник пишат само истини.

— „По всяка вероятност е много привързано към своето малко братче“ — прочете Дребосъчето и плахо погледна към Карлсон.

— И това ли е истина?

Карлсон престана да лети, за да помисли.

— Да, колкото и да е странно — призна той малко неохотно. — Помисли си само, че някой може да обикне такова глупаво момченце като теб! Това е благодарение само на моята добрина, разбра ли, защото съм най-добрият и най-милият в целия свят — чети нататък!

Но Дребосъчето можа да продължи едва след като преглътна буцата, заседнала на гърлото му — я, значи Карлсон наистина го обича. Тогава нека става каквото ще!

— Нали беше умно, дето им казах, че името ми не бива да се появява във вестника — рече Карлсон. — направих го само заради теб, защото ти искаш да ме държиш в пълна тайна.

После грабна вестника и се загледа продължително и влюбено в двете снимки.

— Ама наистина съм умопобъркващо красив! — възкликна той. — И прилично дебел — просто умопобъркващо! Я виж!

Той пъхна вестника под носа на Дребосъчето. Но после го дръпна пак към себе си и бурно целуна своето изображение — онова, на което показваше стартовото копче.

— Хой, изпитвам желание да викна ура, когато се гледам — заяви той. Но Дребосъчето му дръпна вестника.

— Госпожица Рог и чичо Юлиус в никой случай не бива да виждат това — каза той. — В никакъв случай!

Той пъхна вестника колкото можеше по-навътре в чекмеджето на бюрото си. Минута след това чичо Юлиус си подаде носа и попита:

— У тебе ли е вестникът, Дребосъче? Дребосъчето поклати глава.

— Не, не е у мен.

Той наистина не беше у него, тъй като се намираше в чекмеджето, обясни Дребосъчето след това на Карлсон.

Освен това чичо Юлиус като че ли не се интересуваше много-много от вестника. Сигурно нещо друго бе в ума му, и то нещо приятно, защото изглеждаше необичайно весел. А след малко щеше да ходи при доктора. За последен път. След няколко часа чичо Юлиус щеше да си замине за Вестерьотланд.

Госпожица Рог му помогна да си облече сакото. Дребосъчето и Карлсон чуха как му дава наставления: хубаво да се закопчее до гърлото, да се пази от колите по улиците и да не пуши толкова рано сутринта.

— Какво става с Носорога? — учуди се Карлсон. — Да не си въобразява, че му е жена?

Наистина този ден бе пълен с изненади! Чичо Юлиус едва бе излязъл, когато госпожица Рог се втурна към телефона и започна да набира някакъв номер. Тъй като говореше толкова високо, Карлсон и Дребосъчето чуха всяка нейна дума.

— Ало, ти ли си, Фрида — приятно започна тя. — Как си? Нослето ти все още ли си е на мястото?… Така ли мислиш, но искам да ти кажа, да не се тревожиш повече за моя нос, защото смятам да го взема със себе си във Вестерьотланд, където отивам да живея… Не! Съвсем не като домашна прислужница. Макар и да съм грозна, аз ще се омъжа. Какво ще кажеш за това? … Да, разбира се, че можеш да узнаеш: за господин Юлиус Янсон, за него и никой друг… Всъщност ти в момента все едно че говориш с госпожа Янсон, миличка Фрида … Виждам, че си развълнувана, чувам как плачеш … Не, не, Фрида, недей да ревеш. Пак може да си хванеш някой крадец. Сега нямам повече време, защото годеникът ми ще се върне всеки момент … По-нататък пак ще ти се обадя, миличка Фрида.

Карлсон зяпна Дребосъчето с изблещени очи.