Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

— Защо? Какво правеха? — попита Дребосъчето. Карлсон ядосано разтърси глава.

— Той държеше ръката й! Седеше и държеше ръката й! ръката на Носорога, какво ще кажеш на това?

Карлсон така гледаше Дребосъчето, сякаш очакваше, че от изумление ще припадне, а когато нищо подобно не се случи, изкрещя:

— Не чу ли какво казах! Седяха и си държеха ръцете! Докъде може всъщност да стигне човешката глупост?!!

Дребосъчето никога нямаше да забрави следващия ден. Той се събуди рано и съвсем от само себе си. Нямаше никакви викове от най-добрия Карлсон в целия свят, които да го разсънят. „Странно“, — помисли си той и на пръсти се промъкна в антрето, за да вземе вестника. Искаше да си прочете на спокойствие рисуваните поредици, преди чичо Юлиус да дойде и да му вземе вестника.

Но през този ден не дойде ред да се четат рисуваните поредици. Горкото Дребосъче! Дори не успя да разгърне вестника, след като видя първата страница. Защото от нея му се изблещи едно тлъсто заглавие, при вида на което го изби студена пот. Ето какво гласеше то:

Отдолу имаше снимка на Западния мост, над който летеше — да, човек не можеше да се припознае — над моста летеше самият Карлсон. Имаше и друга снимка, отблизо, на която той усмихнато сочеше сгъваемата си перка и стартовото си копче.

Дребосъчето се зачете и докато четеше, плачеше.

„Вчера в редакцията имахме забележителен гост. Един красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите (според собствените му думи) пристигна и поиска да получи възнаграждението от десет хиляди крони. Той и никой друг бил летящата загадка в квартал Васастан — увери ни той, но не бил никакъв шпионин и ние му вярваме. «Аз шпионирам само такива като Носорога и Юлчо Приказката» — заяви той. Това звучи много детински и невинно и доколкото разбираме, този «шпионин» се оказа само един необикновено дебел малък ученик — най-добрият в класа, както сам твърди. Но това момче притежава нещо, за което всяко дете би могло да му завижда: едно моторче, с което може да лети. Сами го виждате на снимката. Момчето заяви, че моторът бил направен от най-добрия изобретател в целия свят, но отказа да издаде повече подробности. Подчертаваме, че този изобретател би могъл да стане мултимилионер, ако започне серийно производство на такива мотори, обаче хлапето отвърна: «Много ви благодаря, но няма нужда въздухът да се напълни с хвърчащи деца, аз и Дребосъчето сме напълно достатъчни!»“

Тук Дребосъчето се поусмихна — представете си, Карлсон все пак искаше да лети само с него и с никой друг, но след това подсмъркна и продължи да чете:

„Трябва да признаем, че момчето не изглеждаше съвсем нормално. Говореше объркано и даваше странни отговори на нашите въпроси. Дори не пожела да каже имената на своите родители. «Мамичка е Мумия, а презимето на татко е Санчо», рече то накрая, но повече не можахме да изтръгнем. Името Санчо прилича на испанско, та бащата на хлапето е може би испанец. Във всеки случай го считаме за прочут летец, ако правилно сме разбрали приказките на момчето. Интересът към летенето явно е предаден по наследство на сина му. Момчето пожела веднага да си вземе възнаграждението. «Аз трябва да го получа, а не Филе й Руле или някой друг крадец мошеник», заяви то и поиска цялата сума в петачета, «защото само те са истински пари», твърдеше то. Когато ни напусна, джобовете му бяха натъпкани догоре с петачета. При първа възможност щял да дойде с ръчна количка да си получи останалото. «И да не ми пропилеете парите, защото ще дойде трещерицата да ви вземе», закани се то. Независимо от всичко запознанството ни с него бе извънредно забавно, макар и да не разбирахме всичко, което казваше. «Не забравяйте, че сега сте платили само за палеца на единия крак» — с тези прощални думи то отлетя през прозореца и изчезна в посока към Васастан.

Интересното е, че момчето не се казва Санчо като баща си. То отказа да дава повече обяснения. Освен това в никакъв случай не желаеше да отпечатваме във вестника името му, «защото Дребосъчето е против», каза то. По всяка вероятност е много привързано към своето малко братче. Затова не можем да разкрием как се казва момчето. Но можем да посочим, че името му започва с «Карл» и свършва със «сон». Щом някое лице не желае името му да попадне във вестника, то има право, според нас, това да му бъде спестено. Ето защо тук наричаме момчето «момче» вместо «Карлсон», както се казва всъщност.“