Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

Госпожица Рог стисна още по-здраво устни и отново не продума. Дребосъчето боязливо погледна към чичо Юлиус, но той май че нищо не бе чул. Седеше и си мърмореше колко били лениви полицаите в този град. Обадил се в полицията и съобщил за взлома, но все едно, че не се бил обаждал. Казали му, че трябва да разследват първо други 315 кражби и попитали какво точно е откраднато.

— Но тогава им обясних — каза чичо Юлиус, — че благодарение на едно много храбро и изобретателно момче тия крадци бяха принудени да си отидат с празни ръце.

Той хвърли на Карлсон одобрителен поглед. Карлсон се наду като пуяк и тържествуващо побутна госпожица Рог.

— Какво ще кажеш сега? Най-добрият Карлсон в целия свят, който плаши крадци с бистолета — провикна се той.

Чичо Юлиус също се бе изплашил от този пистолет. Той наистина беше много доволен и благодарен, дето получи обратно портфейла и часовника си, но все пак смяташе, че малки момчета не бива да притежават огнестрелно оръжие, та когато Филе и Руле така стремглаво изчезнаха надолу по стълбите, Дребосъчето трябваше дълго време да му обяснява как стои работата, докато накрая чичо Юлиус се убеди, че Карлсон ги е изплашил само с пистолет играчка.

След вечеря чичо Юлиус отиде във всекидневната, за да изпуши една пура. Госпожица Рог се залови да мие чиниите и изглежда, че дори Карлсон не можеше да развали доброто й настроение за по-дълго време, защото отново проточи своето: „Ах, Фрида, за теб е най-добре…“ Но внезапно тя забеляза, че няма кърпи, с които да избърше съдовете, и отново се ядоса.

— Може ли някой да разбере къде са се дянали всички кърпи? — рече тя и огледа кухнята с обвинителен поглед.

— Сигурно някой може, и то най-добрият намерач на кърпи в целия свят — заяви Карлсон. — Няма да е зле винаги да се обръщаш към него, когато нещо не ти е ясно, малко глупаче такова!

Карлсон изчезна в стаята на Дребосъчето и се върна с такъв наръч пешкири, че от самия него нищо не се виждаше. Това бяха едни невероятно мръсни и прашни кърпи и госпожица Рог се ядоса още повече.

— Как са се изцапали така пешкирите? — извика тя.

— Дадохме ги назаем в света на приказките — обясни Карлсон — и ако искаш да знаеш, там никога не бършат прах под креватите, ясно ли е!

Така минаваха дните. Пристигна картичка от майката и бащата. Пътешествието било чудесно и те се надявали, че Дребосъчето също прекарва весело, че чичо Юлиус е добре и че му е приятно само с Дребосъчето и госпожица Рог в къщата.

В картичката не пишеше нищо за Карлсон от покрива и това неописуемо раздразни Карлсон.

— Бих им изпратил една картичка, ако имах пет йоре за пощенска марка — рече той. — И бих им писал: „Много правилно, недейте да се интересувате дали Карлсон е добре и дали му е приятно с Носорога! Хич не се интересувайте от това, макар че той се оправя с всичко сам и пъди всички крадци с бистолета, и намира всички загубени пешкири, и ходи по петите на Носорога вместо вас, и прочие“.

Дребосъчето се радваше, че Карлсон няма пет йоре за пощенска марка, защото беше убеден, че родителите му не биха се зарадвали на подобна картичка. Дребосъчето беше изпразнил спестовната си касичка, за да даде на Карлсон всичките пари, които имаше в нея, но приятелят му ги беше похарчил и сега се цупеше.

— Просто налудничава работа! — заяви той. — Ето ме оценен за десет хиляди крони, а нямам едно петаче за пощенска марка. Мислиш ли, че чичо Юлиус би купил палците на краката ми, а?

Дребосъчето се съмняваше в това.

— Но след като е толкова очарован от мен — настоя Карлсон, ала Дребосъчето все пак се съмняваше и тогава Карлсон отлетя обиден към къщичката си и се върна едва когато дойде време за вечеря и Дребосъчето дръпна шнура на звънеца и му сигнализира: „Ела тук!“

Майката и бащата сигурно се безпокояха, че чичо Юлиус не се спогажда с госпожица Рог, щом пишеха така в картичката, мислеше си Дребосъчето, но тук грешаха. Чичо Юлиус се разбираше дори много добре с госпожица Рог. Това си личеше съвършено ясно. И докато дните минаваха, Дребосъчето забелязваше, че двамата все повече намираха за какво да си приказват. Често си седяха заедно във всекидневната и се чуваше как чичо Юлиус бърбори за света на приказките и за какво ли не, а госпожица Рог му отговаряше толкова кротко и скромно, та да не повярваш, че това е тя.

Накрая Карлсон взе да подозира нещо. Това стана, когато госпожица Рог започна да затваря летящата врата между вестибюла и всекидневната. Такава врата наистина имаше, но никой от семейство Свантесон не помисляше да я дръпне. Може би защото от вътрешната страна на вратата имаше ключалка и веднъж, когато беше малък, Дребосъчето се бе заключил и не можа да излезе. След този случай майка му реши, че една завеса е напълно достатъчна. Но сега, когато госпожица Рог и чичо Юлиус вечерно време пиеха кафе във всекидневната, госпожица Рог, кой знае защо, държеше вратата да е затворена. Изглежда, че и чичо Юлиус искаше това и когато Карлсон въпреки всичко нахлу вътре, чичо Юлиус нареди на момчетата да си играят на друго място, защото искал да изпие кафето си на спокойствие.