Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

Очите на чичо Юлиус светнаха. Той наистина не се уплаши. Не, дори потупа буцата, която се надигаше под одеялото. — Нещо шишкаво и страхотно от света на приказките. Непременно трябва да го видя, преди да се разправим с каквито и да било крадци!

Той бързо отдръпна завивката.

— Хи-хи! — рече Карлсон и се изправи възхитен в леглото. — Ами ако това съвсем не е някой, дошъл от света на приказките, а само моята нищожна особа? Каква измама, а?

Госпожица Рог се вторачи огорчена в Карлсон, а чичо Юлиус също изглеждаше много разочарован.

— Това хлапе и през нощта ли остава тук? — попита той.

— Да, но когато ми остане време, ще му извия врата — закани се госпожица Рог. След това обаче страхливо хвана чичо Юлиус за лакътя.

— Любезни господин Янсон, трябва да се обадим в полицията!

Тогава се случи нещо неочаквано. Откъм гардероба прозвуча суров глас:

— Отворете в името на закона! Полиция!

Госпожица Рог, чичо Юлиус и Дребосъчето останаха изумени, докато Карлсон само се разлюти.

— От полицията ли… Разправяйте на старата ми шапка, глупави крадци, мошеници!

Филе се обади от гардероба и каза, че се предвижда строго наказание за онези, които заключват полицаи, дошли да арестуват опасни шпиони. „Да, хитро го измислиха този път“, помисли си Дребосъчето.

— И бъдете любезни веднага да отворите — изкрещя Филе.

Тогава чичо Юлиус послушно отиде да им отвори. Отвътре изскочиха Филе и Руле, които изглеждаха толкова ядосани и тъй напомняха на истински полицаи, че чичо Юлиус и госпожица Рог наистина се изплашиха.

— Но какви полицаи сте вие — каза чичо Юлиус колебливо, — след като нямате униформа?

— Това е, защото сме от тайната полиция за обществения ред и сигурността — обясни Руле.

— И дойдохме да заловим онзи там — рече Филе и посочи Карлсон. — Това е един много опасен шпионин!

При тези думи госпожица Рог нададе своя известен вледеняващ смях.

— Шпионин! Онзи там! Хайде де! Това е един от отвратителните съученици на Дребосъчето.

Карлсон рипна от леглото.

— И при това съм най-добър в класа — добави той усърдно, — защото мога да си мърдам ушите … да, и аритметиката я мога, разбира се.

Но Филе не се хвана на въдицата. Той заплашително пристъпи към Карлсон с белезници в ръце. И вече се бе приближил съвсем, когато изведнъж Карлсон здравата го ритна по кокалчето на глезена. Филе пусна една дълга ругатня и заскача на куц крак.

— Там ще ти излезе синьо — доволно заяви Карлсон и Дребосъчето си помисли, че крадците очевидно се сдобиваха с много синини. Едното око на Филе бе съвсем подпухнало и посиняло. Така му се пада — реши Дребосъчето, щом е дошъл да отвлече неговия собствен Карлсон и да го продаде за десет хиляди крони. Отвратителни крадци, те си заслужават всяка синина, която получават!

— Това не са никакви полицаи, те лъжат — каза той. — Сигурен съм, че са крадци.

Чичо Юлиус се почеса замислено по врата.

— Тая работа трябва да се проучи — каза той и предложи да седнат всички във всекидневната, за да изяснят дали Филе и Руле са крадци, или не.

Междувременно навън бе станало почти светло. През прозореца на всекидневната се виждаше как звездите на небето са избледнели. Настъпваше нов ден. Най-съкровеното желание на Дребосъчето беше да отиде най-сетне и да си легне, вместо да седи тук и да слуша лъжите на Филе и Руле.

— Наистина ли не сте чели във вестника, че един шпионин лети из Васастан? — започна Руле и извади от джоба си вестникарска изрезка.

Тогава обаче чичо Юлиус се намеси с покровителствен тон:

— Не бива да се вярва на всички щуротии, които се пишат по вестниците — заяви той. — Но няма да ми струва нищо да прочета още веднъж съобщението. Почакайте да си взема очилата!

Той отиде в спалнята, но бързо се върна и изглеждаше сърдит.

— Хубави полицаи! — извика той. — Задигнали сте портфейла и часовника ми. Бъдете любезни да ми ги върнете моментално!

Филе и Руле обаче също се разсърдиха ужасно.

Опасно било да се обвиняват полицаи в кражба на портфейли и часовници, твърдеше Руле.

— Не ви ли е известно, че това се нарича обида на чест? — развика се Филе. — И ако човек обиди на чест един полицай, може и в затвора да отиде.

Изглежда, че на Карлсон нещо му хрумна, защото внезапно се разбърза. Втурна се навън точно като чичо Юлиус и почти толкова бързо се върна, но тъй ядосан, че чак ръмжеше.

— А моето пликче с бонбони? — извика той. — Кой ми го е взел?

Филе застрашително се надигна срещу него.