Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

— И аз искам същото — възропта Карлсон с упрек, — я ми налей кафе, предложи ми пура и изобщо се дръж прилично!

Но чичо Юлиус го изхвърли навън и госпожица Рог се изсмя много доволно. Сигурно мислеше, че най-сетне е взела надмощие.

— Подобно нещо не търпя — заяви Карлсон — и ще им го докажа.

На другата сутрин, когато чичо Юлиус отиде при доктора, а госпожица Рог купуваше риба в халите, Карлсон се спусна при Дребосъчето, стиснал в юмрука си голям свредел. Дребосъчето беше го забелязал закачен на стената горе у Карлсон и сега се почуди за какво му е притрябвал. Но тъкмо тогава нещо тропна в кухнята и той хукна натам. Там намери две картички: едната от Босе, а другата от Бетан. Дребосъчето се зарадва извънредно много, чете картичките дълго и подробно, а когато свърши, Карлсон също беше свършил своята работа. В летящата врата бе пробил дупка шпионка.

— Но, Карлсон — рече плахо Дребосъчето, — не биваше да пробиваш тази дупка … Защо направи това?

— За да шпионирам какво вършат, разбира се — обясни Карлсон.

— Уф, не те е срам! — възмути се Дребосъчето. — Мама казва, че не е прилично да се надзърта през ключалките.

— Майка ти е много умна — рече Карлсон. — Ключалките са предназначени да се пъхат в тях ключове. Това се чува от самото име. Но ето, че туй тук е шпионка. А ти като си такъв всезнайко, можеш ли да чуеш от името й за какво служи тя… Да, точно за това — отговори си той сам, преди Дребосъчето да е успял да каже нещо.

Карлсон измъкна от устата си топче стара дъвка и запуши дупката, за да не се забелязва.

— Хой, хой — провикна се той, — отдавна не сме имали весела вечер, но днес може да ни провърви.

Сетне Карлсон си отлетя със своя свредел.

— Имам да свърша малко работа — каза той, — но ще се върна, щом замирише на пържена риба.

— Каква работа? — попита Дребосъчето.

— Една кратка, бърза работа, та да имам поне пари за пощенска марка — отвърна Карлсон. И отлетя.

Той наистина се върна, щом замириса на пържена риба, и на вечерята бе в блестящо настроение. Извади от джоба си едно петаче и го пъхна в ръката на госпожица Рог.

— Ето ти за поощрение — рече той. — Купи си някоя дрънкулка, да си я окачиш на шията, или нещо подобно!

Госпожица Рог хвърли петачето.

— Ще те надрънкулкам аз теб, колкото и да си голям — закани се тя. Но тъкмо тогава пристигна чичо Юлиус и госпожица Рог, изглежда, не искаше да надрънкулка Карлсон пред очите му.

— Защото става една такава миловидна и странна, щом Юлчо Приказката се появи на хоризонта — каза по-късно Карлсон на Дребосъчето. Госпожица Рог и чичо Юлиус вече се бяха оттеглили във всекидневната, за да пият кафето си на четири очи, както обикновено.

— Сега ще видим колко лоши могат да станат те всъщност — заяви Карлсон. — Ще направя последен опит с добро, но след това ще започна да гнервирам без милост и пощада.

За изненада на Дребосъчето той измъкна от горното си джобче една пура. Запали я и почука на летящата врата. Никой не му извика „влез“, но Карлсон все пак се вмъкна, като усърдно смучеше пурата.

— Извинете, нали това е пушалнята? — каза той. — Значи бих могъл да изпуша една пура.

Но сега чичо Юлиус истински се ядоса на Карлсон. Той дръпна пурата от ръката му, счупи я на две и каза, че ако още веднъж видел Карлсон да пуши, щял да падне такъв пердах, че Карлсон никога да не го забрави, и освен това щял да се погрижи Карлсон никога повече да не си играе с Дребосъчето.

Долната устна на Карлсон затрепера, очите му се напълниха със сълзи и, сърдит, той се опита да отправи ритник към чичо Юлиус.

— А аз цели няколко дни бях добър към теб! Колко си глупав! — провикна се той и метна към чичо Юлиус свиреп поглед, за да му покаже какво мисли за него.

Но чичо Юлиус го изхвърли навън, летящата врата се затвори, и на всичкото отгоре се чу как чичо Юлиус щракна ключалката. Това поне не бяха правили досега.

— Сам виждаш — каза Карлсон на Дребосъчето. — Тук трябва да се гнервира — друг изход няма.

После задумка с юмрук по вратата и изкрещя:

— Глупчо такъв, да ми съсипеш такава скъпа пура!

Но след това пъхна ръка в джоба си и започна да дрънчи с нещо. Звукът беше като от пари, да, наистина като от цял куп петачета.

— Добре поне, че съм богат — заяви Карлсон и Дребосъчето се разтревожи.

— Откъде си взел толкова много пари? Карлсон тайнствено му намигна с едното око.

— Това ще узнаеш утре — каза той.

Дребосъчето се разтревожи още повече — ами ако Карлсон е задигнал отнякъде тези пари! В никакъв случай нямаше да е по-добър от Филе и Руле. Ами ако Карлсон разбираше не само от „ябълкова аритметика“! Дребосъчето бе наистина озадачен. Но нямаше време да мисли повече по това, защото Карлсон тихо и предпазливо отлепи топчето дъвка от шпионката.