Арнет Лем - Продадена принцеса

Любов! Подобно на подарена най-сетне скъпоценност самата дума и чувството, което тя извикваше пронизаха Меридийн направо в сърцето. Тя стана по смела, сгушена на сигурно място в прегръдката му и със сигурно спасение на хоризонта. Той имаше двайсет жени да го утешават. А тя щеше да получи бленуваната свобода и удобен живот. Женската й гордост я подтикваше да запечата раздялата с Ривъс с такава целувка, която той дълго да помни.

Меридийн го притегли по-близо до себе си, преплете пръсти в косата му и мушна езика си в устата му.

Той й отвърна нетърпеливо. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, спряха на кръста й, след това се насочиха нагоре и обхванаха гърдите й. Докосването му бе толкова приятно, че тя въздъхна в устата му и се задвижи в синхрон с него. Почувства как пръстите му си играят със зърната й, как галят гърдите й, будейки в нея копнеж да бъде докосната на други, по-интимни места.

След това усети, че я вдигат във въздуха. Познатите мебели се залюляха край нея, докато Ривъс я носеше към леглото. Той опря коляно на леглото, наведе се, постави я върху него и сам се отпусна до нея.

Почувства натиска на мъжествеността му в бедрото си. Желанието да се отдаде напираше в нея, разтапяйки слабините й. Заглъхна гласът, който я съветваше да се възпротиви.

Той се залюля, опрян в нея, в бавно кръгово движение, което следваше неспирния му език. Меридийн се почувства по-лека. Главата й гъмжеше от прекрасни образи на преплетени любовници и сърца, слети в блаженство.

Той откъсна устни от нея и я погледна в очите.

— Сложи край на играта ни, Меридийн, защото, кълна се, нямам сили сам да го сторя.

Молбата му пришпори пулса й в галоп. Душата й копнееше за още любовни думи.

Изражението му се смекчи, а съжалението в гласа му странно контрастираше с желанието, пламтящо в очите му.

— Спри ме, мила. Още не е дошло време за…

Още не е време. Не още, Меридийн. В момента ние не можем да те впишем в плана си. Почакай, докато ти кажем. Цял живот бе слушала подобни обещания. В случая Ривъс Макдъф искаше от нея един меч.

Искаше и нея, но само когато дойдеше подходящото време. Усети в себе си някаква празнота. Почувства се засрамена и маловажна до дълбините на душата си. Но причината, все пак, не беше нейно дело. Подобно на начина, по който обичаха всички шотландци, любовта на Ривъс Макдъф бе основана на причини, а не на чувства. Страстта му не бе към Меридийн Макгиливри, жената, която обичаше аромата на детелината и миризмата на утринния въздух. Тя беше към принцесата на Инвърнес, една личност, която тя никога нямаше да бъде.

— Мисля, че ме похищаваш.

Ривъс простена, претърколи се настрани и стисна в юмруци чаршафите. Напрежението събра на буци мускулите по раменете, ръцете и гърба му. Нейната болка бе дълбока и изтощителна. Неговата беше силна и гневна.

Най-сетне Ривъс успя да овладее емоциите си. Седна и прекара пръсти през косата си. Докато той се оправяше, тя се досети какво си мисли: „Извинявай, Меридийн. Не мога да те любя, докато не…“ Тя спря болезнената мисъл.

Шотландците винаги я бяха карали да иска нещо, но никога не й го бяха давали. Те бяха хора на болката и жестокостта. В тази страна винаги щеше да има нещо, по-важно от нея самата. Подобно на още една допълнителна вила сено върху вече прекомерно тежката купа, над щастието й винаги щеше да тегне някакво обстоятелство.

Но само ако го позволеше.

Като се престори, че се прозява, Меридийн отиде до поставката.

— Сигурно си изтощен.

— Меридийн…

— Почти забравих подаръка на Уилям.

Тя му обърна гръб и с разтреперани ръце разгъна пакета. Вътре имаше птиче гнездо привързано с нишка от тетивата на братовия й лък, а за украса му бе завързана бледозелена панделка. Вместо яйца в гнездото се гушеше навит на руло малък пергамент. Писмо от Уилям. Уилям, който обичаше да свири на флейта и рисува кораби в прахта. Уилям, брат й, който й слагаше магарешки бодили в леглото и крадеше кексчета от кухнята.

Разви пергамента.

„Добре дошла у дома, малка Принцесо. Прочети внимателно бележката ми. Ти си в опасност.“

Откъде знаеше Уилям? Ривъс ли му бе казал? Трябваше да разбере отговора на този въпрос, но сетивата й бяха притъпени от недовършеното прелъстяване на Ривъс. Точно сега едва ли щеше да понесе бурята, която щеше да се надигне, ако се разровеше в шотландската политика.

Чаршафите прошумоляха. Меридийн мушна подаръка обратно в опаковката му. Обърна се и примигна изненадано от нещастието, изписано на лицето на Ривъс.