Арнет Лем - Продадена принцеса

— Кога й го даде?

— Вчера. До вечерта успя да го загуби два пъти. Всеки път се случваше така, че някой от кавалерите й успяваше да намери монетата.

Тринайсет години наред Ривъс си бе представял как разговарят с Меридийн точно по такива обикновени въпроси.

— Момичето ти допада.

Тя извърна глава и се разсмя.

— Как бих могла да не я харесвам? Тя не казва лоша дума против никого, най-малко против теб — очите й срещнаха погледа му. — И не ме убеждавай, че си кротък като агънце.

Сърцето му се разтуптя като тъпан. Отмести с ръка подноса пред себе си и се наклони към Меридийн.

— Трябва ли да го докажа?

— Само ако хората ти присъстват като свидетели.

— Наистина ли искаш някой да ни гледа, докато правим любов?

Тя се засрами. Ривъс се държеше твърде дръзко.

— Не си докоснал вечерята си. Не си ли гладен?

— Да — „И за храна“ — помисли си той и насочи вниманието си към пая с кълцано заешко и хляба.

Меридийн отпи от подсладеното с мед мляко. Наредените по стената щитове привлякоха вниманието й.

— Видя ли баща ми?

Ривъс я погледна с уважение — тя се осмеляваше да засяга болезнени въпроси.

— Само следите от разрушения, останали след него.

— Някой беше ли убит?

Проклет да е! Искаше му се да говори за по-приятни неща.

— Не. Само няколко изгорени пръста и опърлени бради. Неърн е имал късмет. Какво каза Елън, когато й даде цветното пени?

Погледите им отново се преплетоха.

— Къде е сега баща ми?

— Върна се в замъка Килбъртън. Искаш ли утре да отидем на езда?

— Утре ли? — рече тя, сякаш дните й бяха изпълнени с неотложни задължения.

— Имаш ли някакви други планове?

— Не, разбира се. Аз съм твоя пленница.

— Меридийн! — той отново блъсна храната си настрани.

— Извинявай, Ривъс. Не исках да предизвикам кавга.

Първият му импулс беше да я подкани да продължи.

Вторият — да се наслади на разбирателството им.

— Също като мен. Искаш ли да дойдеш в стаята ми? Уилям ти е изпратил подарък по Ана. Предполагам, че предпочиташ да го получиш насаме.

— Какъв подарък?

— Не съм го отварял. Подаръкът е твой.

Меридийн му вярваше. Съмняваше се, обаче, в искреността на брат си. Едва ли някой от клана Макгиливри се бе затъжил за изпратената им в изгнание роднина, защото иначе щяха да са я спасили още преди години. Отдавна се бе помирила с чувствата си към семейството, което я бе изоставило.

Сега трябваше да приключи тази история с Ривъс Макдъф, да вземе Завета и да избяга. Коларят се бе съгласил да я откара до Абърдийн. Щяха да тръгнат преди зазоряване. От Абърдийн щеше да вземе кораб до Лондон и да потърси безопасност в двора на Едуард II.

Баща й опустошаваше тази страна и беше само въпрос на време да излее злобата си върху Елджиншър. Меридийн не искаше да е причина за обсадата на замъка Олдкеърн. Хората тук бяха невинни и се отнасяха любезно с нея. Нямаше намерение да се отплаща на вниманието им, като ги излага на опасност.

Решението беше взето, така че тя последва Ривъс в стаята му. Щом влязоха, той я притисна в ръцете си.

— Тази вечер си някак различна, Меридийн.

Тя се дръпна уплашено и погледна към поставката. Върху Завета беше оставен малък пакет.

— Това ли е подаръкът от Уилям?

— Да. Какво се е случило?

Утре по това време щеше да бъде далеч от покоряващия му чар. Ако се дърпаше можеше само да предизвика подозренията му.

— Изненада ме. Добре дошъл у дома, Ривъс.

— Целуни ме — подкани я нежно той. Тя обгърна с ръце шията му.

И сякаш нямаше нужда от повече подкани. Той я вдигна във въздуха и те допряха устни в целувка, която много приличаше на онази, която бяха разменили в църквата. Меридийн усети в него един копнеж, един мъжествен призив, който намираше отговор в женското й сърце. До ума й достигна горчиво-сладкото прозрение, че той я иска и не е безразличен към нея. При други условия сигурно щеше да отвърне на обичта му.

Противоречивите й мисли й подсказаха, че трябва да предпазва сърцето си от мъжа, който бе дал обет да я почита. Но Ривъс не се съпротивляваше, а за нея тази целувка беше прощална… Със замаяна глава и тръпнеща от желание, тя си спомни за любезните жестове, които й бе правил: цветните пенита, чудесните дрехи, прислужниците.

Признателността я подтикна да отвърне на страстта му и да се наслади на последната им прегръдка.

Той забеляза промяната в нея и стана по-смел. Захапа леко устната й и прошепна:

— Отвори си устата. Дай ми да вкуся сладостта ти.