Станислав Лем - Непобедимият

— Ако е добре циментирана, всъщност нищо не може да я пробие — каза заместник главният инженер. — Може малко да се издраска с диаманти, но за това са необходими тонове и хиляди часове работа. По-скоро с киселини. Но с неорганични киселини, и то те би трябвало да действуват в температура не по-ниска от две хиляди градуса и при съответните катализатори.

— А какво според вас е изхапало бронята на „Кондор“?

— Нямам понятие. Корабът изглежда така, сякаш е бил в киселинна баня при съответната температура. Но как е направено това — без плазмова дъга и без катализатори, — не мога дори да си представя.

— На̀ ви „мушички“, колега Балмин — каза Лауда и си седна.

— Мисля, че няма смисъл да продължаваме дискусията — обади се астрогаторът, който беше мълчал до този момент. — Може би много рано я започнахме. Но не ни остава нищо друго, освен да продължим изследванията. Ще се разделим на три групи. Едната ще се заеме с развалините. Втората с „Кондор“, а третата ще предприеме няколко експедиции в западната пустиня. Това е максимумът на нашите възможности, защото, дори и да пуснем в действие част от машините на „Кондор“, не мога да извадя от периметъра повече от четиринадесет енергобота, а третата степен си остава задължителна и занапред…

От всички страни го заобикаляше потискащ, лъскав мрак. Задушаваше се. С отчаяни усилия се мъчеше да разкъса обвилите го, нематериални сякаш въжета и като потъваше все по-дълбоко с пресекнал в подпухналото гърло вик, той напразно търсеше оръжие, беше гол; за последен път събра всичките си сили, за да извика. Един оглушителен звук го накара да се събуди. Още замаян, Рохан скочи от койката, знаеше само, че е обгърнат от мрак, в който непрестанно звучи сигнал за тревога. Това вече не беше кошмарен сън. Той запали лампата, навлече комбинезона и хукна към асансьора. На всички етажи край клетката на асансьора се бяха събрали хора. Чуваше се проточеният звук на сигналите, по стените горяха червени надписи: „ТРЕВОГА“. Той се втурна в командния пункт. Астрогаторът, облечен като през деня, стоеше пред главния екран.

— Дадох вече отбой — каза спокойно той. — Това било само дъжд, Рохан, но погледнете. Много красива гледка.

Наистина екранът, който показваше горната част на нощното небе, се разгаряше от безброй искри от изпразвания. Дъждовните капки падаха отвисоко, удряха се в невидимото прикритие на силовото поле, покрило като огромна чаша „Непобедимият“, и превръщайки се мигновено в микроскопични пламъчета, осветяваха целия пейзаж с мигаща светлина, прилична на стократно увеличено северно сияние.

— Би трябвало по-добре да се програмират автоматите… — каза със слаб глас Рохан, отърсил се вече напълно от съня. Не му се спеше вече. — Трябва да кажа на Тернер да не включва анихилацията. Инак първата шепа пясък, довеяна от вятъра, ще ни събуди през нощта…

— Да предположим, че това беше пробна тревога. Един вид маневра — отвърна астрогаторът, чието настроение, изглежда, неочаквано беше се подобрило. — Сега е четири. Можете да се приберете в каютата, Рохан.

— Откровено казано, нямам желание. Вие?…

— Наспах се вече. Четири часа са ми достатъчни. След шестнадесет години, прекарани в безвъздушното пространство, ритъмът на съня и бодърствуването нямат вече нищо общо със старите земни навици. Мисля върху максималното осигуряване на изследователските групи, Рохан. Трудна работа е да мъкнеш навсякъде със себе си енергоботите и да пускаш силовите полета. Какво е вашето мнение?

— Можем да дадем на хората индивидуални емитори. Но и това не е разрешение на всички въпроси. Човек, затворен в силов мехур, не може да докосне нищо… вие знаете какво нещо е това. А ако прекалено се намали радиусът на силовата защита, човек може да обгори. Виждал съм такива случаи.

— Дори мислех никого да не пускам на сушата и да работя с помощта на роботи с дистанционно управление — призна си астрогаторът. — Но това е приемливо за няколко часа, за един ден, а на мене ми се струва, че ще останем по-дълго тук…

— Тогава какво възнамерявате да правим?

— Всяка група ще си има изходна база, защитена от силово поле, но на отделните изследователи трябва да се осигури свобода на движенията. Иначе ще бъдем така добре защитени от случайности, че няма да постигнем нищо. Има едно задължително условие — всеки от работещите извън силовата защита трябва да бъде охраняван от човек, който ще бди за безопасността му. Да не се изгубваш от погледа — това е основният принцип на Регис III.