Станислав Лем - Непобедимият

— Или вдетиняване — забеляза Сарнер.

— Какво? Какво казахте? — вцепени се от изненада Гаарб. — Това… шега ли е?

— Аз не се шегувам в такива положения. Казах за вдетиняването, защото никой не го спомена. А въпреки това — драскулките в бордовия дневник, разкъсаните звездни атласи, с мъка рисуваните букви… видяхте ги, нали?

— Но какво значи това? — попита Нигрен. — Като определено заболяване ли да третираме това явление?

— Не. Нали няма такова, докторе?

— Със сигурност.

Отново настъпи мълчание. Астрогаторът се колебаеше.

— Това може да ни тласне по погрешен път. Резултатите от некроптичните подслушвания никога не са сигурни. Просто вече не зная какво още може да ни навреди. Доктор Сакс…

Неврофизиологът описа изображението, получено от мозъка на замръзналия в хибернатора, като не забрави да спомене за сричките, които са останали в слуховата памет на мъртвеца. Това предизвика цяла буря от въпроси; кръстосаният им огън засегна и Рохан, защото той беше взел участие в експеримента. Но до никакво решение не се стигна.

— Тези петна ми напомнят „мушичките“… — каза Гаарб. — Момент. А може би причините за смъртта са били различни? Да кажем, че екипажът е бил нападнат от някакви отровни насекоми — в края на краищата не може да се открие следата от малко убождане върху мумифицираната кожа. А този, който намерихме в хибернатора, просто се е опитвал да се скрие от насекомите, за да избегне съдбата на другарите си… и е замръзнал.

— Но защо е получил амнезия пред смъртта си?

— Тоест защо е загубил паметта си, нали? С абсолютна сигурност ли е установено това?

— Дотолкова, доколкото са сигурни резултатите от некроптичните изследвания.

— Но какво ще кажете за хипотезата за насекоми?

— Нека се изкаже по този въпрос Лауда.

Това беше главният палеобиолог на кораба; той стана и изчака да утихнат всички.

— Не случайно говорихме досега за така наречените „мушички“. Всеки, който поне малко се ориентира в биологията, знае, че никакви организми не могат да живеят извън определен биотоп, тоест извън доминиращ комплекс, който се състои от среда и всички живеещи в нея видове. Така е в целия изследван Космос. Животът или създава огромно разнообразие от форми, или изобщо не възниква. Насекомите не са могли да се появят без едновременното развитие на земни растения, на други, успоредно развиващи се организми, безгръбначни и тъй нататък. Няма да ви излагам сега общата теория на еволюцията, мисля, че е достатъчно да ви уверя, че това е невъзможно. Тук няма никакви отровни мухи, нито пък други членестоноги, ципокрилести или паяковидни. Няма също и никакви сродни на тях форми.

— Не можете да бъдете толкова сигурен в това! — извика Балмин.

— Ако бяхте мой ученик, Балмин, нямаше да се качите на този кораб, защото не бихте взели изпита си при мене — каза невъзмутимо палеобиологът и присъствуващите неволно се усмихнаха. — Не знам как сте с планетологията, но по еволюционна биология — двойка!

— Разговорът започва да се превръща в типичен спор на специалисти… не е ли жалко за времето?… — прошепна някой на Рохан от задния ред.

Рохан се обърна и видя широкото, изгоряло лице на Ярг, който му намигна многозначително.

— Следователно това не са насекоми от местен произход — настояваше на своето Балмин. — Може да са донесени отнякъде…

— Откъде?

— От планетите на Новата…

Сега вече всички започнаха да говорят едновременно. Дълго време събранието не можеше да се успокои.

— Колеги! — каза Сарнер. — Зная откъде е взел тази идея Балмин. От доктор Гралоу…

— Какво да се прави — не отричам авторството си — подхвърли физикът.

— Великолепно. Да кажем, че не можем вече да си позволяваме лукса да правим правдоподобни хипотези. Че се нуждаем от налудничави хипотези. Да бъде така. Колеги биолози! Да кажем, че някакъв кораб от планетите на Новата е докарал тук тамошните насекоми… Биха ли могли те да се адаптират към местните уловия?

— При положение, че хипотезата е налудничава — могат — съгласи се от своето място Лауда. — Но дори и налудничавата хипотеза трябва да обяснява всичко.

— В смисъл?

— В смисъл, че трябва да изясни какво е изпохапало цялата външна броня на „Кондор“, и то до такава степен, че както ми казаха инженерите, корабът не е в състояние да излети, преди да му се направи основен ремонт. Смятате ли, че някакви насекоми са се приспособили към консумирането на молибденова сплав? Това е едно от най-твърдите вещества в целия Космос. Инженер Петерсен, с какво може да се пробие бронята?