Станислав Лем - Оглед на място

— А милмилът ? Вреден ли е, или не?

— Всичко е вредно — каза категорично моят защитник. — В него има ендорфини, разбирате ли, съединения, които организмът сам създава в мозъка, обезболяващи, успокояващи, морфинът прилича на тях. Ендорфините в милмила са почти никакви. Колкото да се пише в рекламите. Едни лекари казват, че са вредни, други — че са полезни. Евентуално, че от тях няма лоши последствия. Но какво значение има? При гражданските дела е решаваща банковата сметка, защото ако не можеш да спечелиш, можеш да съдиш другата страна до припадък. Сега имам едно такова дело за патент на машина на времето. С която да се ходи в бъдещето. Казва се хронорх . Натам и обратно, разбирате ли? Открили го двама доктори от един много реномиран университет, да ги наречем от съображение за дискретност доктор Трeфе и доктор Кошер. Но не искат да им го патентоват, защото не работи така, както е казано в описанието.

— Хронорх ли? — попитах заинтригуван, като забравих за милмила и лъжичките. — Можете ли да ми кажете нещо повече?

— Защо не? Основава се на теорията на Айнщайн, както впрочем и всичките останали нещастия. На тела, които се движат все по-бързо, времето тече все по-бавно. Знаете това, нали?… А на тях им хрумнало, че няма нужда да се пътува за някъде, достатъчно е тялото да се движи много бързо на едно място. Наляво, а после надясно. При достатъчно голяма скорост на трептене времето започва да тече по-бавно. Това е принципът. За съжаление нищо не е в състояние да издържи такова тръскане, всичко се разпада. На атоми. Може, разбира се, да се изпратят в бъдещето атоми, но не и нещо повече. Ще изпратите яйце, а ще пристигне фосфор, въглерод и това, от каквото още се състои яйцето. Човекът също може да отиде в бъдещето само на прах. Затова патентното бюро им отказва регистрация, а те се страхуват, че някой ще им открадне идеята, преди да са измислили нещо срещу друсаницата. Това е положението. Трудно е, но аз обичам именно трудностите. Така че да се върнем към нашия въпрос. „Нестле“ се е договорила с Кюсмих и ще си поделят кафето. Майките и децата няма да бъдат финансирани повече. Експертите ще престанат да са сигурни в твърденията си. Кюсмих ви е подарил замъка, за да демонстрира, да речем, сила. Че нищо няма да му направят. Да го подари на някого от семейството си, да му припише правото на собственост, е много прозрачно. Бил му е необходим чужденец, известен, но — да си го кажа — спорен. Нали няма да се обидите? За да може в един случай да каже: ето, имаше на кого да го дам, заслужава си , а в друг: виждате ли, подведе ме външната страна, не съм знаел за сребърните лъжички и разни други неща . Така ще обърнат играта срещу вас. Питали сте търговски посредник за къща! Били сте точно това, което търсят, не сте някой безделник, но защо, ако позволите, сте се съгласили да вземете замъка заедно със сандъците? Те направо ще ви довършат…

— Как можех да откажа? Не виждах причина. А нямаше и да бъде любезно. Да приема подаръка, а да не искам част от него… нали дарителят ще се обиди…

— И аз така си мислех. Но сандъците няма да минат пред нито един съд. Знаете ли какво има в тях?

— Произведения на изкуството, струва ми се…

— Отгоре може би. Но оставете това. Ето документа за дарението, ксерокопие. За съдържанието на сандъците — нито дума.

— Адвокатът Трюрли ми каза, че там има някакви картини и че за да бъдат предадени във владение, се изискват специални постъпки…

— Разбира се, че се изискват, защото там са най-важните части от апаратурата за производство на златно кафе. На харизания кон зъбите не се гледат, но конят е бил троянски! Трябвало е да пазите това, за което се води истинския спор, задкулисния!

— Какво говорите? Аз и не съм поглеждал в сандъците.

— Защото сте порядъчен човек, подписали сте, дали сте дума, това говори добре за вас и може би някъде на друго място биха ви повярвали, но не и тук. Тяхната версия е следната: направили сте опит да се възползвате от създалото се затруднено положение на Кюсмих, за да се обогатите.

— Нещо подобно ми каза и Трюрли.

— Именно!

— Но обяснете ми защо Кюсмих, който ми подари нещо без всякакво желание да ми го подарява, ще остане ненаказан, а аз не?

— Положението, разбирате ли, е следното. Да речем, че някой идва при вас с голям сандък и казва, че е убил леля си, а трупът и се намира в сандъка заедно с нейните брилянти. Ако скриете сандъка, той ще раздели с вас плячката, но трябва да обещаете и това, че ще му помогнете да закопае лелята. После се оказва, че ви е излъгал. В сандъка има само тухли. Той няма да носи отговорност и за какво да я носи? Че ви е излъгал? Лъжата не му е донесла никакви облаги за ваша сметка. Ще каже, че това е било шега, но вие няма да се измъкнете. Дали сте съгласие да станете съучастник в убийство post factum 18 18 Post factum (лат.) — „след случилото се“. , защото сте обещали да скриете жертвата и плячката и да помогнете при закопаването на трупа. Това е наказуемо. Съучастие post homicidium 19 19 Post homicidium (лат.) — „след убийството на човек“. и нечиста сделка с крадени вещи.