Станислав Лем - Оглед на място

За съжаление замъкът се оказа необитаем. През последната зима се бяха спукали тръбите на парното отопление. Но трябва ли на харизания кон?… Изоставих плана за ходене в Алпите и се заех с ремонт. Архитектът по вътрешно обзавеждане ме убеждаваше да приема проекта му за превръщане на партерните зали в дворцова феерия, а когато му се противопоставих, отстъпи съвсем недоброжелателно, защото стовари на мой гръб всичките решения заедно с тези за облицовката на баните (беше напукана) и профила на бравите (някой ги беше свалил). Бях вложил вече доста средства в стените, когато вестниците съобщиха на първите си страници сензационни новини за милмила . Стана ясно от какво всъщност се прави хранителната смес. Създаде се международен комитет на пострадалите майки, който подведе Кюсмих под съдебна отговорност. Искът беше за деветдесет и осем милиона швейцарски франка. Влошеното детско здраве, духовните и физическите страдания на родителите, с какви средства ще се компенсира причинената болка — за всичко това пресата пишеше с подробности, а когато идвах да оглеждам ремонта, трябваше да се промъквам през пикети 11 11 Пикет (англ.) — малка група протестиращи хора. с транспаранти, ругаещи негодника, който не само се е сдобил със замък от тровене на деца, ами има и наглостта да го доукрасява сега, когато над главата му са надвиснали съдебни обстоятелства. Успях на два пъти да обясня, че не съм Кюсмих и че нямам нищо общо с бебетата, но на третия една възрастна госпожа от Армията на спасението, която вероятно не ме чу, защото пееше и биеше барабан, взе от друга плакат с призив за справедливост и ме удари с него по главата. Това ме накара да разбера в какво неловко положение ме беше поставил Кюсмих със замъка. Позвъних на адвоката, защото исках да чуя и неговото мнение, а той ме посъветва да избягвам журналистите. Най-добре съм щял да направя, каза Трюрли, ако отида за известно време в Алпите. Последвах съвета му, защото така и така бях дошъл в Швейцария заради това. Мислех си тайно, което си признавам чистосърдечно, защото имам навика да казвам само истината, че всичко ще утихне, когато Кюсмих се озове най-сетне зад решетките. Защото аз, глупакът, продължавах да смятам, че след като има толкова нечиста съвест, ми е направил дарението, за да изкупи по някакъв начин вината си. Ако не си бях губил времето в „Шератън“, щях да прекарам съвсем спокойно лятото сред някое планинско кътче, макар че от друга страна нямаше да се запозная нито с професор Гнус, нито с Института за исторически машини, а така нямаше да отида и на Енция с нейната необикновена етикосфера. Такъв е животът, от глупостите се раждат велики неща, макар че по-често става обратното. През цялото лято бях колкото в Алпите, толкова и в Женева, защото и ремонтът трябваше да се наблюдава, и Трюрли имаше да обсъжда това и онова с мене. В града използвах гарсониерата, не ходех в замъка, на делата на Кюсмих също не исках да се показвам, а в същото време майките, прокуратурата и репортерите се грижеха пресата да бучи от сензационни новини за злодеянията на концерна. Което си е истина, борбата на парите със закона даваше неочаквани резултати. Призованите от обвинението специалисти доказваха експериментално, че милмилът е вреден за детските организми, а експертите на концерна защитаваха със същата научна прецизност целебните свойства на продукта. Общественото мнение обаче беше на страната на децата и майките. Когато си дойдох един път от Женева в моята къщичка под наем и току-що бях закусил, Трюрли ме извика с лаконична телеграма да се върна обратно в града. Пътувах на връщане с влака. Швейцарците така са надупчили страната си с тунели, че можеш да я пресечеш надлъж и нашир, без да видиш каквито и да било планини. В купето заварих възрастен господин, който носеше старомодни златни очила с черен ширит и четеше моите „Звездни дневници“. Учуди ме, че постоянно отваря една дебела книга, която лежеше на коленете му, и като поглежда в нея, записва нещо старателно в полетата на произведението ми. Когато отиде във вагон-ресторанта, погледнах в „Дневниците“, които беше оставил на седалката. Полетата бяха изпъстрени отгоре до долу с номерата на някакви параграфи. Обзе ме любопитство и затова, като се върна, му се представих и го попитах за значението на бележките. Оказа се необикновено учтив. Най-напред ме поздрави сърдечно за моите открития и постижения. Беше професор по космическо право, при това политическо. Освен че завеждаше катедра по космическо право, Роже Гнус, защото така се казваше, осъществяваше по поръчение на секретариата на Организацията на обединените нации надзор над Института за исторически машини, филиал на МВнР. Не на Министерството на външните работи, а на вселенските. Дори не знаех, че има такова министерство. С добродушна усмивка в сините си като ледник очички, смалени от лещите на очилата, професорът ми обясни, че новото МВнР съществува само като частична институция и се намира във фаза на формиране. Защото по инициатива на влиятелните държави се създало първично административно ядро, което щяло да стане нормално министерство едва след известно време, когато контактите с космическите цивилизации престанат да бъдат случайни и се стигне до установяване на официални отношения след акредитиране на пълномощни посланици с всичките им правомощия. Досега с изследването на населените планети се занимавала Организацията на обединените нации, но космическите измерения изисквали от дипломацията съвсем нови методи и решения. Изобщо не бях чувал за това. Най-много се чудех, че швейцарската преса мълчи по една толкова важна тема. Нищо чудно, обясни ми професорът, защото засега се занимаваме главно с тренировъчно-фантомна дипломация, освен това ни финансира Организацията на обединените нации, тъй като управата на кантона се договори предварително, че дава съгласие министерството да се настани в Женева, ако това не й натежи финансово, а пресата не се занимава с неща, които не влияят на швейцарската икономика. Между другото, добави той, нашата дейност е тайна. Но не по силата на международното или швейцарското наказателно и гражданско право, защото не става въпрос за сигурността на страната, а за здравия разум. И без сведения за другите планети монетарната ситуация се влошава все повече и повече, швейцарският франк още не диша тежко, но до известна степен понакуцва, затова трябва да се щади. Обикновеният период на планиране при банковите операции обхваща най-много няколко години, защото основна единица за измерване при тях е бюджетната година, а ние, ИИМ и МВнР, работим с минимално изпреварване от порядъка на сто години! Наричаме тази мерна единица секулар 12 12 Секулар — от лат. saeculum „век“. и цялата министерска дейност, свързана с извънземната история, се движи в рамките на секуларите. Не разбрах нищо от това, което каза, но имах смелостта да си призная, че съм напълно объркан. От вас, каза той, господин Тиши (така изговаряше името ми), нямам какво да крия. И най-напред ми обясни смисъла на бележките в „Дневниците“. Обикновен професионален навик: привеждал към съответните параграфи всички извършени от мене несъзнателни нарушения на космическото и междупланетното право, плюс правилата за движение по Млечните пътища. Като видя лицето ми да се удължава, професорът добави, че първооткривателите винаги правят такива faux-pas 13 13 Faux-pas (фр.) — грешки. . Колумб не e ли помислил Америка за Индия? А отношението на испанците към ацтеките? Само че звездните държави, с които се занимаваме, не могат да бъдат обект на колониална експанзия, защото в общи линии са по-развити от нас. През целия път до Женева професорът ми обясняваше основите на своята наука, а аз го слушах като ученик. Юридическите закони, каза той, са по-важни в Космоса от физическите. Разбира се, явленията на битието се решават в крайна сметка от физиката, но в процеса на практиката не е така. Ето, да вземем една такава загадка като Silentium Universi 14 14 Silentium Universi (лат.) — буквално: „Мълчание на Вселената“; израз, с който се обозначава липсата на сигнали от Космоса, свидетелстващи за наличието на извънземен разум. . Защо толкова десетки години търсенето на сигнали от извънземни цивилизации не дава никакви резултати? С изследването на тези цивилизации се заеха първи, без да имат право на това, естествоизпитателите — астрономи, физици, математици и биолози, които пресметнаха като две и две четири, че няма как да няма извънземни, които няма как да нямат енергийни средства, както и технически възможности, но тъй като нищо не се вижда и не се чува, ergo 15 15 Еrgo (лат.) — следователно; следва че… никъде никакви извънземни няма . Ама как така да няма, като току-що се каза, че няма как да няма? Вместо да се посъветват с познавачите на политическото, икономическото и прочее право, те решиха, че колкото по-високо се развива една цивилизация, толкова повече се доближава до своята гибел. Като ларва и какавида прекарва дълго време, но тогава няма средства за сигнализация, а когато ги има, или вече цивилизацията не съществува, или съвсем скоро престава да съществува. И себе си хвърлиха в ужас с този извод, и широката публика също. Излезе, че сме сам-самички в целия Космос. Плюс това, че скоро и нас самите няма да ни има. Разбира се, тук е Ийон Тиши и той не стои със скръстени ръце, но nec Hercules contra plures 16 16 Nec Hercules contra рlures (лат.) — „И Херкулес е безсилен срещу мнозина“. . Не го признават официално. Защо? Защото малко ли маниаци и мошеници има, които разказват измишльотини за летящи чинии и доброжелателни праастронавти , дошли на Земята да строят на египтяните пирамиди, за да погребват в тях фараоните си? Необходимо беше научният свят да реагира на тези лъжи и като резултат той реагира прекалено строго. Знаете ли, господин Тиши — професорът сложи с успокоителен жест своята измитата до розово швейцарска ръка на коляното ми, — къде, в кой раздел се намират вашите произведения, да речем, в Женевската градска библиотека? В раздела Science fiction 17 17 Science fiction (англ.) — „научна фантастика“. . Ето как стоят нещата, скъпи мой! Но моля да не вземате това присърце. Не го ли знаехте?