Станислав Лем - Оглед на място

Трябва обаче да въведа някакъв ред в моите богати спомени. Централно място в института заемаха огромните исторически машини, наречени още историографи, а всеки отдел се свързваше с тях периферно. Отделът за онтологични 31 31 Онтологичен (филос.) — свързан с битието. грешки и неправилни подходи се ръководеше от Йондър Кнак, дълъг като върлина американец, син на исландка и ескимос. До възникването на този отдел никой не оценявал както трябва сериозността на грешните представи, които имат решаващо значение за постъпките на разумните същества. Когато влязох за първи път в лабораторията по промишлена сексуалистика, помислих, че се намирам в музей за стари парни машини или помпи на Джеймс Уат, защото всичко там се движеше с пъшкане напред и назад, но това беше най-обикновена работилница за ступрационни 32 32 Ступрационен — Неолог. от лат. stuprum, „разврат“. машини и примитивни копулатрици 33 33 Копулатрици — Неолог. от копулация, „свързване при полов акт“. . Бяха ги докарали от различни държави за стандартизация и конвергенционна 34 34 Конвергенционнен (от лат. convergo, „приближавам се“) — „отнасящ се до близки черти“. компаративистика 35 35 Компаративистика — От лат. comparo, „сравнявам“. . Цоклите на японските бяха лакирани и изрисувани с цветовете на цъфнала вишна. Немските бяха съвсем функционални, без каквито и да е украшения, буталата им се движеха безшумно в цилиндри, които лъщяха от смазка, а специалистите на Кнак вече екстраполираха 36 36 Екстраполирам — изчислявам краен резултат по предходни закономерни дадености. на тяхна основа следващите поколения копулатрици. По стените се виждаха цветни графики на ерекцията и дезерекцията и кривите на оргиастичната наситеност и кулминационност. Много любопитни неща, но в отдела цареше потискаща атмосфера, защото вече беше станало известно, че резултатите от междузвездното разузнаване са оборили хипотезата за универсалността на земната еротика. Доктор Фабелхафт, автор на теорията за растящите несъответствия между любовните действия и създаването на потомство (така наречената теория за копулационно-прокреативното разминаване), пиеше, както ми казаха неговите колеги, на поразия, защото вече обработил параметрите на разминаването за всички биологични общества в нашата Галактика, като взел под внимание и Магелановите облаци, но точно тогава директорът му наредил да предаде цялата документация в отдела за грешки и неправилни подходи. Затова не можах да се запозная с него лично, странеше от хората.

В същото време отделът по извънземни теологии 37 37 Теология (гръц.) — теория за божественото начало. процъфтяваше. Въпреки микроминиатюризацията и това, че хранилищата с живачна памет съдържаха само резюмирани данни за теодицеите 38 38 Теодицея (гръц.) — дял от метафизиката, чиято главна задача задача е да изясни защо съществува зло по света, след като Бог е добър и всемогъщ. , сбити до 107 санктора 39 39 Санктор — Неолог. от лат. sanctus, „свещен“. на квадратен милиметър, се говореше, че отделът ще се пренася в специално определени за него сгради, а електронната картотека на вероизповеданията и без това тежеше вече почти 150 тона. Странно чувство изпитва човек, когато застане пред огромния блок закована в стоманата памет, където като в блестяща гробница почиват хиляди космически религии.

Любезният асистент на професора, магистър Денкдох, ме разведе най-напред по всички отдели (но не съм в състояние да назова дори и една малка част от тях), за да мога да си представя какви реки от информация захранват централните историографи. Все още не разбирах тяхното значение, но следвах съвета на Денкдох да не задавам въпроси.

Като за такъв институт обядът в столовата беше по-скоро скромен. Денкдох ми обясни, че напоследък пак са им орязали бюджета. В замяна на това моята образователна програма не беше шега работа. Посещението загуби бързо куртоазния си характер, макар че нямах никаква представа какво е замислил професорът, когато ми даде телефона си. След обяд Денкдох ми предложи партия шах. Затова си донесох компютърчето, което бях оставил в колата, сложих го пред шахматната дъска срещу един от най-малките терминали в института, а ние, без да губим време, отидохме в директорския кабинет, където започна моето посвещаване в тайните на ИИМ.

Сега това са вече избледнели спомени, но тогава не ми беше лесно. Най-напред ми обясниха какъв е служебният ред в Министерството на вселенските работи, за което работеха. Струва ми се, че бях чувал някъде нещо подобно, но отбягвах по възможност тази сфера на дейност във Вселената, докато и аз не хлътнах най-сетне в нея. За това какво става в съседните съзвездия, не се знае нищо, най-много какво се е случило под една или друга тъмна звезда преди хикс години, когато там са били нашите пратеници. Ясно е, че изследователите не могат да пътешестват сами, защото са лица, които не носят политическа отговорност. Затова ги придружават пълномощници от съответното ведомство. Когато се върнат от командировката, чиновниците изготвят рапорти и от тях се правят извлечения за програмирането на историографите, или компютрите, които имитират историята на съответната планета. Как обаче да се гради политика върху заключения от отдавна минали времена? Контактите по радиото не са достатъчни, а и радиосигналите достигат до най-близката звезда след много години. Казано без заобикалки, историогръфът трябва да се досеща за по-нататъшния ход на извънземната история, с която му е дадено да се занимава. Да не говорим за кавгите на изследователите, които са били на самото място, защото и без това се знае, че още не е имало случай да представят еднакви експедиционни рапорти. Достатъчно е да си припомним, че американците вложиха милиарди, за да дадат отговор на парещия въпрос има ли живот на Марс, изпратиха там своите спускаеми и орбитални апарати, обработваха пристигналите на Земята материали в продължение на много месеци, след което се оказа, че в действителност знаят всичко, но по въпроса какво именно учените не успяха да постигнат съгласие. А ставаше въпрос само за това дали в марсианските пясъци се намират, или не се намират някакви си бактерии. Микроорганизми, които или съществуват, или не съществуват и които не говорят нищо, така че не могат дори да разказват невероятни неща, което разумните същества са в състояние да правят навсякъде, и използват доста рационално това свое умение. Още по-лошо е, че когато някой се върне на Земята, идва с безнадеждно остарели материали, цял век минава, докато предаде рапорта си на МВнР, и от тази дипломатическа страна на теорията на Айнщайн няма изход. Космическата дипломация и космическата политика трябва да бъдат релативистични 40 40 Релативистичен — относителен. . Историографите се програмират с данни от планетологията, физиката, химията и историята, поглъщат стотици подобни информационни потоци, а следващата контролна експедиция установява провала на положения труд. До момента нито един историограф не беше попаднал в целта. Само разни врели-некипели, но няма нищо чудно, ако си спомним колко са били точни предположенията на футуролозите, макар че са се занимавали с това, което е било под носа им и е чукало на вратата. От друга страна не трябва да се стои със скръстени ръце. Политиката не се прави, защото на някого така му харесва, а защото така трябва. Затова на МВнР му се налага да определя политическата си ориентация по постигнатото от отделните историографски възли, а институтът вече привеждаше в действие още техни агрегати. Историографите не попадат в една цел, защото създават противоречиви версии за далечната звездна история. На галактика се падат до деветстотин цивилизации, с които трябва да се поддържат дипломатически връзки, такава беше оценката за момента, а колко галактики има, никой не знае точно, но най-малко са сто милиарда. Това дава някаква представа за обективните трудности, които стояха пред Министерството на вселенските работи, а утехата, че обикновената размяна на дипломатически ноти с много отдалечените системи ще става за около два милиарда години, не е голяма, защото има и по-близки, та трябва да се знае какво може да се очаква и от тях. Магистър Вютерих от звеното за автопрогнози на ИИМ, което предсказва бъдещото развитие на МВнР, беше установил, че ако развитието на космическата политика върви според очакванията, до сто и петдесет години всеки земен жител ще бъде ако не пълномощен посланик, то най-малко почетен консул, а всички печатници на планетата ще печатат само акредитивни документи. Наистина, това ще премахне окончателно опасността от пренаселване, но ще изникнат нови опасности. Градовете ще опустеят, а и самото министерство ще има проблеми с комплектоването на кадрите си.