Станислав Лем - Оглед на място

— Не разбирам. С какво ще се прицелите и как?

— Най-просто казано, вашите сведения ще бъдат противопоставени на всичко, което ще обработи като знание за планетата целият дивизион, подсилен от непосредствения приток на информация от нашия институтски спътник, който постоянно ни предава сведения от Маунт Уилсън, а там разполагат с най-новите сигнали от небето. Особеното на нашата работа е в това, господин Тихи, че никой от нас не знае какво има в пълнежа. За да прочете един пълнеж, на човек ще са му необходими не по-малко от три хиляди години. А дивизионът го усвоява с пет секулара изпреварване за тридесет и шест часа. Може би това ще ви даде някаква представа за разликата между историческото въображение на човека и машината. От всички затруднения, с които се борим, ще ви посоча само едно, за да разберете какво всъщност ще ви покажем като резултат от тази симулация. Исторъдията действат така, сякаш че разиграват хиляди партии шах едновременно, при което резултатът от всяка игра е начало на следващата. За да вземе съответни решения, исторъдието прави различни оценки, създава хипотези, теории и така нататък. Но ние изобщо не искаме да ги знаем. Те ни най-малко не ни интересуват, както артилеристите ни най-малко не се интересуват от начина, по който се възпламеняват отделните зрънца на барутния заряд. Снарядът трябва да попадне в целта. Това е всичко. Затова исторъдието отговаря на конкретно зададените му въпроси без баласта от предположения, които е използвало, за да стигне до отговора. При експеримента, който ще проведем, програмата гласи, че това, което сте описали по време на своето четиринадесето пътешествие, трябва да бъде изследвано от гледна точка на възможните бъдещи резултати. Така че, ето какво: дали сте казали като пред съда истината и само истината, не е от първостепенна важност. Намираме се в областта на политиката, а не на физиката. Не става дума за истината, а за Realpolitik 45 45 Realpolitik (нем.) — „реална политика“. . За влиянието, което вашата дейност на планетата ще окаже върху отношенията между двете цивилизации, тяхната и нашата.

— Какво тогава чакаме още? — попитах аз. — Заредете колкото се може по-бързо пълнежа, където трябва…

Зареждането стана в петък вечерта и в понеделник дойдох в института тъкмо навреме, за да видя последни етап от операцията. В диспечерския център бяха дошли много хора от други отдели, резултатът трябваше да се появи на екран от дебело стъкло, кръгъл като илюминатор, над който мигаха трескаво бели и зелени контролни светлинки, съвсем като в лош фантастичен филм, часовникът показваше единадесет, минутите минаваха, а мътната дълбочина зад стъклото оставаше тъмна. Изведнъж в самия център блесна червеникава точка, блясъкът се разля по цялата кръгла повърхност и я покри ситно с малки черни извиващи се гъсенички. Което не изглеждаше много привлекателно — като насекоми върху нагорещен тиган. Шефът на лингвистите доктор Клоунщайн нададе триумфиращ възглас.

— Родофилно писмо, наречия на Горна и Долна Тетраптида, официално-делови стил! — извика той и приближи лицето си до екрана, където черните малки живи същества на буквите или йероглифите се подредиха в два правилни четириъгълника, един над друг.

— За вас е, господин Тихи — добави вече по-спокойно Клоунщайн.

— Какво е това?

— Не мога да ви кажа точно. Зная и двете наречия, но с времето езиците се променят, а това са проекции с изпреварване два секулара… ако не и повече. Колега Дюнгли, включете главния преводач.

Дюнгли вече беше застанал пред командното табло и натискаше клавишите с изражение на комарджия. Върху светещия в червено екран се появи тънък като игла пламък и започна да бяга назад и напред по редовете на застиналите знаци. Едновременно с това една машина, която приличаше на голям телетайп, се обади с бързо тракане. Всички се обърнаха към нея, като ми направиха място. От широкия валяк излизаше на къси подскоци лист хартия според бързината, с която телетайпът удряше със знаците си. Появиха се букви на латиница. Стоях със затаен дъх и четях.

Кецхиур Вецхиур

Керделленпадранг

Земско посолство

на Свръхмощносилен страноход на Курдландия

БАРГМАРГСКВАРОШ!

За г-н Ийон Тихи

в Земята

115 Лимнер,

Африл

Ваше Благорождие!

Ние, акредитирания Земно Напълномощен и Многоможен Министър на Свръхмощносилен Страноход на Курдландия се извръщаме към Вас с долностойно.

До наша известност достигна изписан от Вас Създатък, с име наречен ЗВЕЗДНИ ДНЕВНИЦИ, особено изпредвид като имаме „Четирнайсто пътешествие“, в където Ваше Благорождие се разправя за странствия на наша планета.