Станислав Лем - Оглед на място

Слушах вече малко по-успокоен, а ученият швейцарец размахваше с разрошена брада и запотени очила фантомната кореспонденция и викаше:

— Кълна ви се, че тук няма Нищо Случайно! Моля да обърнете внимание на разликата в езика на двете писма. Те говорят за разликата в заплащането, а с това и за националните доходи на Курландия и Воляния… С тези разлики се е занимавал финансово-планетологичния блок на нашето машинно отделение. Курдландското писмо свидетелства за скромни средства, влагани в дипломацията, след като посолството им ще наеме зле заплатен, а значи и лош преводач… по-скоро човек, защото ще им излезе по-евтино, вместо да влачат с дипломатическите си куфари и собствен полиглот.

— Какво искате да ми докажете — казах аз, — нали оригиналните писма са там — и посочих все така светещия червен кръг на екрана, покрит с нагърчените йероглифи, — а преводите направи вашата машина тук и сега, а не някакъв човек, чиновник и преводач, чиито родители, а вероятно и прародители още дори не са успели да се запознаят…

— Нищо подобно! Грешите! Това ще е непростима грешка на изкуството. Нали евентуален конфликт и междупланетни сблъсъци могат най-лесно да бъдат предизвикани от недоразумения при размяната на дипломатически ноти, така че трябва да се предвидят дори граматичните и правописните източници на подобни недоразумения! Преводът е направен от родословния блок със сътрудничеството на блока за експортна пропаганда, а работата на двата е била под контрола на блока за финансовите ограничения, или, образно казано, машината е създала фантом на посолството, поставила е в него фантом на служебната йерархия и където трябва, на определеното стъпало, е намерила място на фантома на дребния служител, който ще превежда инкриминирания документ, без да разбира нищо от него, защото няма да му се плаща да разбира каквото и да било. Предполагам — добави той по-тихо, сякаш говореше на себе си, — че е някакъв гастарбайтер, който освен турски не знае никакъв друг език както трябва… В същото време по-богатата Воляния използва в дипломацията автомати, защото колкото е по-развита една държава, толкова е по-евтина в нея автоматиката и толкова по-скъпа работната сила…

Не бих казал, че се чувствах напълно убеден от всичко това, но стана късно, така че отложихме по-нататъшното разглеждане на двете дипломатически ноти и последствията от тях за следващия ден, а аз се прибрах у дома. Чувствах се толкова потиснат, честта ми на космонавт беше така уязвена, че посегнах към телефона и набрах нюйоркския номер на Тарантога, защото ми се искаше да се оплача пред братска душа. Известно време професорът ме слушаше търпеливо и най-накрая се изсмя холерично в слушалката:

— И защо са толкова приказки за всичко това, скъпи Ийон? Някой ще си помисли, че швейцарците са измислили компютрите! Батареи, дивизиони, корпуси, исторъдия, а е достатъчно само малко да се позамисли човек и ще стигне до нещо подобно. Нали са осъществени са контакти? Нали все някога трябва да се стигне до размяна на посолства? Нали всеки аташе по културните въпроси трябва да прави нещо? Нали не може да направи нищо съществено? Така че ще събира материали за прегледа на печата и за докладите, които представя на началниците си, за да покаже, че нещо прави. Рано или късно ще разбере за твоите „Дневници“ и какво друго биха могли да направят тогава освен да ти изпратят опровержения?…

— Така е… — казах втрещен и смутен едновременно, — но там, професоре, имаше такива подробности… дори тайния дипломатически код на волянците… предложения да се финансира мое пътешествие…

— В подобен случай всяко посолство ще направи такова предложение, а останалото е памук. Виждал ли си как от лъжичка захар машината прави кълбо захарен памук колкото възглавница? Това е! Но добре, че се обади, защото отдавна исках да ти кажа, че цялата Космическа енциклопедия, която ти дадох тогава, помниш ли, с Ентеропия и сепулките, е била фалшификат. Измама. Опашата лъжа. Някакъв негодник решил да изкара някоя и друга пара…

— И не можахте ли да ми кажете това малко по-рано? — попитах разядосан, защото изглежда целият свят се беше обърнал срещу мене.

— Исках, но нали ме знаеш, забравих. Записах си го на визитната картичка, сложих я в джоба на жилетката, костюма дадох на химическо чистене, квитанцията от химическото загубих, след това трябваше да отида на Проксима и така си остана…

— Добра услуга ми направихте — казах и приключих набързо разговора, защото се страхувах, че какъвто съм холерик, ще взема да нагрубя професора.