Станислав Лем - Оглед на място

— Може би ще опитате и вие?… — покани ме той.

Какво пък, взех едно ножче за бръснене, установих с края на пръста си, че е остро, така че го сложих на езика си, като внимавах да не се порежа.

— Смело, смело…

Чувствах металния му вкус на езика си и беше трудно да се овладее чувството, че ще си го осакатя безобразно, но астронавтиката изисква определени жертви. Стиснах със зъби ножчето и то се превърна в устата ми на дребен прашец.

— Искате ли гвоздей, а може би игла? — канеше ме той.

— Не, благодаря… стига толкова…

— Тогава ще поговорим…

— Как са направени тези неща? — попитах, като седнах отново при кафето. Забелязах, че макар да беше стояло доста дълго в чашката, беше толкова горещо, както при първата глътка. — От съобразони ли? Но нали те са само логически елементи… а това — посочих гвоздеите, захвърлени на масата — е изглежда истинско желязо?…

— Да, само съобразоните не биха направили нищо без нашата технология на твърдото тяло… Сигурно знаете по какъв начин се появява телевизионният образ?

— Разбира се, рисува го на екрана сноп електрони, концентрирани в лъч, който се движи…

— Именно. Целият образ възниква като впечатление на окото и ако се направят снимки на екрана с много кратка експозиция, ще се регистрират само отделните положения на светлинното петънце. И точно този принцип лежи в основата на нашата технология на твърдите тела. Гвоздеят или който и да е друг метален предмет е само известно количество атомни облачета, които се движат във форма, зададена от програма. Тези атоми образуват нещо като микроскопични стружки и носейки се по своите траектории с голяма скорост, създават впечатление за гвоздей. Или за някакъв предмет от желязо или друг метал. Но това не е само впечатление, което лъже сетивата, както образът в телевизора, защото с такъв гвоздей може да се направи точно това, което и със съвсем обикновен, кован или щампован, нали?

— Как така? — попитах замаян. — Значи движещи се стърготини… атоми… а с каква скорост се движат?

— Зависи от това какъв обект трябва да създадат. В тези гвоздеи тя ще е около 270 000 км/сек. Не могат да се движат по-бавно, защото тогава предметът би изглеждал прекалено лек; а ако се движат по-бързо, релативистичните ефекти биха се проявявали с излишно нарастване на масата и щяхте да имате чувството, че гвоздеят тежи многократно повече, отколкото е необходимо… Имитацията на естественото състояние на нещата трябва да бъде съвършена! Атомните облачета се носят по точно определени орбити и така рисуват с тях зададения им предмет, както, ако си послужим с един примитивен пример, горящият край на цигарата рисува в мрака кръг…

— Но това изисква постоянен приток на енергия!

— Естествено! Енергията се доставя от нуклеоново поле, разширено гравитационно. Не може да се екранира с нищо, както не може да се екранира гравитацията. А ако вземете нещо оттук — той показа с кръгов жест наоколо — на борда на кораба си, то ще се разпадне на прах, когато корабът напусне нашето стабилизиращо поле.

— И всичко тук — мебелите, килима, палмите?…

— Всичко.

— И стените ли?

— В това здание, да. Но има още някои несъобразонирани постройки…

— И ако се повреди енергоснабдяването, цялото това здание ще стане на прах и пепел?

— Знаете ли, не е възможно да има повреда.

— Защо? Всичко може да се развали.

— Не. Не всичко. Това е предразсъдък от старо време. Съществуват безотказни сили, ако един път са пуснати в действие. Атомите не се повреждат, нали? Електронът никога не може да падне върху ядрото…

— Но атомът в покой не поглъща енергия.

— Да, и затова нещата са направени по друг начин. Притокът на енергия е необходим.

— Значи може и да спре.

— Не, защото я извличаме направо от гравитационните сили на нашата планетна система. Разбирате ли? Така забавяме, естествено, движението на планетите около слънцето, но забавянето, предизвикано от такава експлоатация, е от порядъка на 0.2 секунди на столетие…

— Някакви машини обаче, някакви машинни агрегати би трябвало да получават тази енергия, така че могат да откажат — съпротивлявах се аз.

Той поклати отрицателно глава.

— Това не са машини — каза той. — Те нямат никакви механични части, които могат да се износят. Също както няма такива части в атомите. Това са ефекти от действието на съответно свързани полета, които образуват интерференционни огнища. Енергията е навсякъде в Космоса, в неизчерпаеми количества, нужно е само знание как да се стигне до нея…