Станислав Лем - Фиаско

— Прилича на малък калъф. Може дори да е от животинска кожа. Porte feuille. Тогава хората са носели такива. А документите са били предимно от целулоза, преработена на хартия.

— Но и с пластмасови полимери — добави Герберт.

— Не звучи особено обнадеждаващо — отвърна физикът. — При тези условия старите пластмаси не са по-устойчиви от целулозата. Това нещо как ли е попаднало в контейнера?

— Лесно можем да си представим. — Лакатош доближи ръцете си една до друга. — Когато той е натиснал контакта, долният звънец е влязъл откъм краката до гърдите му, а горната част, изстреляна едновременно с долната, се е нахлузила върху нея. Зарядите са били имплозивни, но, разбира се, не такива, че да смачкат човек. Азотът е изпълнил скафандъра, той се е спукал под мишницата, а излизащият от него въздух би могъл да съблече човека до голо. Въздушната вълна неведнъж е разголвала по подобен начин войниците при близка експлозия…

— Какво ще правим с находката?

Герберт гледаше как физиците най-напред запълниха купола с втвърдяваща се течност, как извадиха отливката, в която плоската дрипа се чернееше като насекомо в кехлибар, и я взеха за анализ. Откриха химикали, използувани някога при печатането на книжни пари, органични съединения, типични за щавената и боядисвана животинска кожа, както и нищожни следи от сребро. Те навярно бяха останали от фотографии, съдържащи соли на среброто. Като променяха твърдостта на лъчите, физиците фиксираха извадените от отливката останки и накрая получиха сложен палимпсест — нещо като безразборно разхвърляни букви и малки кръгчета — може би печати. Хроматографът отдели сенките на печатните знаци от мастилото на ръкописните букви, защото за щастие мастилото съдържаше минерален компонент. Останалото извършиха филтрите на микротомографа. Резултатът бе скромен. Ако действително бяха открили документ за самоличност, името не подлежеше на разчитане, а от фамилията установиха само първата буква: П. Тя можеше да наброява от пет до осем букви. С П започваха фамилиите на двама души — от които имаше възможност да се съживи един. На мониторите бяха излъчени спинограмите на всички, които почиваха в течния хелий. Това заснемане по слоеве, далеч по-прецизно от някогашния рентген, позволяваше да се установи възрастта на жертвите с точност до десет години въз основа на калцинирането на ставите и кръвоносните съдове, защото по времето, когато са живеели тези хора, медицината не е умеела да предотвратява промените, наричани склероза. Двамата мъже, подходящи за реанимиране, си приличаха по телосложение, лицевите части на черепите им се нуждаеха от възстановяване чрез пластична хирургия, кръвните им групи съвпадаха, а лекото калциниране на ребрата и аортата говореше за възраст от тридесет до четиридесет години. От биографиите им, които съдържаха и историята на прекараните болести, се виждаше, че нито един не е бил подлаган на оперативна намеса, оставяща белези по тялото. Лекарите знаеха този факт, но искаха и физиците да хвърлят едно око и да си кажат мнението. Изследването използуваше магнитния резонанс на атомните ядра в организма. Физиците само поклатиха глава — ядрата на стабилните елементи са добри, но нямат възраст. Друга работа, ако в телата на тези хора имаше радиоактивни изотопи. Всъщност изотопи се намериха, но и това с нищо не помогна — и двамата някога са били облъчени с доза от порядъка на 100–200 рема. Вероятно през последните часове от живота им.

Разглеждането на вътрешните органи на човека в различни срезове е анонимно и абстрактно занимание. Но видът на голите трупове, вкочанени в азотния лед под хелия и особено на техните лица бе такъв, че Герберт предпочиташе да го спести на физиците. Очните кухини на двамата мъртъвци бяха ненарушени, кое прибави към проблемите на лекарите още един — слепотата на единия би предопределила независимо от тях избирането на другия за съживяване. След като физиците си отидоха, Терна седна върху платформата с разпорения криотейнер и остана там, неподвижен и мълчалив, докато Герберт не издържа напрежението.

— Е? — попита. — Кой?

— Да бяхме се консултирали с Хрус… — промълви колебливо Терна.

— Защо? Tres faciunt collegium? 6 6 Трима образуват колегия (лат.) — Б. пр.

Терна стана, чукна по клавиатурата, екранът послушно показа две успоредни колони цифри с една червена отдясно. Тя мигаше тревожно. Лекарят изключи апарата, сякаш не можеше да гледа картината. После пак посегна към клавиша, но Герберт го прегърна през раменете и го спря.