Станислав Лем - Фиаско

Цялата зала се размърда. Бар Хораб стана, леко докосна рамото на Каргнер и двамата се насочиха към долния изход. Герберт и Терна почти хукнаха към горния изход, преди някой да успее да ги заговори. В коридора срещнаха доминиканеца. Нищо не каза, само им кимна и тръгна по пътя си.

— Не очаквах това от Хрус — подхвърли Терна, докато се качваха с Герберт в асансьора. — Затова пък командирът е — о! — мъж на място. Предчувствувах как ще се нахвърлят върху нас колегите от „братските професии“ и най-вече „психонавтите“. А той отсече като с нож…

Асансьорът вече забавяше ход, светлините край тях примигваха все по-бавно.

— Остави го Хрус — измърмори Герберт. — Ако държиш да знаеш, преди съвещанието Араго е говорил с Хораб.

— Откъде знаеш?

— От Каргнер. Араго е бил у Хораб преди разговора с нас.

— Мислиш, че…?

— Нищо не мисля. Знам само едно: той ни помогна.

— Като теолог обаче.

— Не разбирам от това. Но той разбира от медицина и теология. Как свързва едното с другото, си е негова работа. Ела да се преоблечеш, трябва да подготвим всичко. И кажи кога започваме.

Преди операцията Герберт прочете още веднъж протокола, изпратен от холотеката.

При работата на Титан най-тежките земекопни машини спрели, защото индикаторите им показвали близост на метал и затворена в него органична материя. Последователно изпод бърнамските ледове били извадени седем стари гигантохода, а от тях — шест трупа. Два от диглаторите лежели на разстояние само неколкостотин метра един от друг. Първият бил празен, а вторият съдържал човек в звънчев витрификатор. В ледника се вгризали багери от осмо поколение, в сравнение с които диглаторът бил джудже. Ръководителите на обекта спрели автоматите-исполини и изпратили за издирване на останалите жертви — бърнамската депресия била погълнала девет души, — самоходни сонди с високочувствителни биосензори. Не били открити никакви следи от онзи, който бил напуснал диглатора. Броните на диглаторите били смачкани под натрупваните пластове лед, но витрификаторите се били съхранили учудващо добре. Контролният екип възнамерявал да ги изпрати незабавно за реанимиране на Земята, но това означавало замразените тела да бъдат подложени на претоварване трикратно: при старта на малката космическа совалка от Титан, при ускоряването на транспортната ракета по линията Титан—Земя и при кацането на Земята. Рентгеноскопията на контейнерите разкрила тежки увреждания на всички трупове и сред тях счупвания на черепната основа, поради което този толкова сложен начин за транспортиране бил оценен като рискован. Тогава някому хрумнало да предадат витрификаторите на „Евридика“, която разполага с най-съвременна реанимационна апаратура, а нейното ускорение при старта вследствие на гигантската маса на кораба би трябвало да бъде незначително. Открит оставал въпросът за идентифицирането на тленните останки — невъзможно без отваряне на витрификаторите. Хрус, главният лекар на „Евридика“, се договорил с командуването и щаба на SETI, че точните данни и имената на изтръгнатите от ледовете на Титан хора ще бъдат предадени от Земята по радиото, понеже всички дискове на компютърната памет, демонтирани преди тези събития, вече лежели в архивите на швейцарския център на SETI. До старта каналите за връзка били претоварени, някой или нещо — човек или калкулатор 5 5 Още от „Звездни дневници“ Лем много обича да нарича компютрите калкулатори — Б. пр. — бил приписал на емисията с данните ниска степен на важност и „Евридика“ бе напуснала околоспътниковата орбита, преди лекарите да разберат за липсата на тази информация. Главният лекар и Герберт реагираха, но безрезултатно, защото корабът вече се ускоряваше, пришпорван от лазерите на „Херкулес“. В тази фаза на полета Титан приемаше цялата мощност на светлинния обратен тласък и планетолозите се опасяваха, че той може да се разпука. Опасенията не се оправдаха, но ускоряването не протичаше така гладко, както предвиждаха проектантите. „Херкулес“ натика кората на спътника навътре в литосферата, бурните сеизмични вълни приведоха в движение лазерната площадка и макар че тя издържа това земетресение — или по-скоро титанотресение, — светлинният лъч трепереше и се отклоняваше. Наложи се да намалят излъчваната мощност, да изчакат трусовете да престанат и тогава отново да насочат колимираните лазери към огледалната кърма на кораба. Това създаде трудности във връзката, натрупаха се неизпратени съобщения и което бе още по-лошо, Титан, две години преди това избутан от околностите на Сатурн и забавил въртенето си, за да може „Херкулес“ да пришпори „Евридика“ със светлина в относителен покой, сам започна да се поклаща. Стотици хиляди стари бойни ядрени глави, забити като аварийна резерва в тежкия спътник, спряха накрая и това клатушкане. Не беше лесно да се направи това. По тази причина и реаниматори-те не можеха да пристъпят към работата се, след като „Евридика“, уцелвана и изпускана в течение на седмици, приемаше поредното завръщане на лазерния сноп върху кърмата като разпространяващи се по целия кораб трусове.