Станислав Лем - Фиаско

Трудностите с колимирането на лазерите, сеизмичните трусове на Титан, незапалването на няколко от помощните двигатели отложиха операцията по възкресяването, което много хора от екипажа оправдаваха с факта, че шансовете да се върнат намерените хора към живота и без това не бяха високи. С всеки ден на равномерното вече ускоряване връзката със Земята се влошаваше, а предимство имаха радиограмите, предопределящи успеха на експедицията. Накрая корабът получи от Земята имената на шест от замразените жертви и техните снимки и биографии, но те не бяха достатъчни за идентифицирането на всяка от тях. Лицевите части на черепите бяха смазани при експлозивно протичаща витрификация. Повторните имплозии вътре в криотейнерите бяха смъкнали от замръзващите хора дрехите, които са носели под скафандрите, а кислородът от спукваните скафандри бе избутал остатъците от тях в азотните ковчези, превръщайки ги в прахан. После се говореше, че от Земята ще предадат отпечатъци от пръсти и данни за състоянието на зъбите, но те дойдоха само да увеличат конфузната бъркотия. Поради прастарото съперничество между Граал и Рьомбден компютърните дневници на обектите били водени небрежно, пък и никой не знаел дали част от оцелелите дискове на паметта не са били унищожени, или са били изпратени в архивите извън Швейцария. Човекът, който можеше да бъде съживен на „Евридика“, без съмнение е носел едно от имената: Ансел, Навада, Пирко, Кохлер, Парвис, Иллума. На лекарите не им оставаше нищо друго, освен да разчитат, че след като излезе от амнезията след реанимирането, спасеният ще познае името си в списъка — ако изобщо си го спомни. Хрус и Терна хранеха такава надежда, а Герберт като психоник се съмняваше. Щом установиха срока на операцията, той отиде при командира да сподели с него затруднението на лекарите. Практично мислещият Бар Хораб се съгласи, че си струва да изследват още веднъж съдържанието на изпразнените от Телата витрификатори.

— Най-подходящи тук биха били криминолозите и съдебните вещи лица — отбеляза. — Но щом нямаме такива на борда, ще ви помогнат… — замисли се той — Лакатош и Бела. Физиците също са своего рода детективи — добави с усмивка.

Физиците изкачиха на етажа на главната лаборатория почернелия като опушен от огън криотейнер Приличаше на изкривен саркофаг. Масивните клещи го стиснаха и щом ключовете освободиха външните скоби той се отвори бавно, с пронизително скърцане. Под от крехнатия капак на ковчега се разкри черната му вътрешност. Скафандърът в нея бе сплескан, неговия собственик от седмици пребиваваше в течен хелий заедно с азотния блок, в който бе замразен. Лакатош и Бела извадиха празния скафандър и го проснаха върху ниска метална маса. След изваждането на трупа го бяха огледали, ала не бяха намерили нищо друго освен парченца тъкан и преплетени проводници от климатичната инсталация. Сега разпориха заскрежения скафандър от пръстена за прикрепване на шлема, по протежение на торса и дългите крачоли, до солидните обувки. Демонтирах от него спиралните тръбички заедно с частите от натрошените кислородни маркучи, а накрая Бела се мушна с ръчна лампа в цилиндричния криотейнер. За да го облекчи, манипулаторът разсече бронираните ламарини и ги разтвори широко. Скафандърът се бе спукал по шевовете, свързващи ръкавите с корпуса — или когато диглаторът е попаднал под нарастващото налягане на срутилия се върху него бърнамски ледник, или от вътрешното налягане на експлозивната витрификация. Ако затвореният в него човек е имал лични вещи, те биха могли да изпаднат при разкъсването на скафандъра и заедно със струите замръзващ азот и човешка кръв да отидат в контейнера — в мига, когато върху неговия дотогава разкрит отвор е паднал калпакът от специална стомана, изолиращ от външния свят умиращия в скафандъра човек.

Наложи се да използуват хидравлично менгеме, за да издърпат калпака, понеже челюстният манипулатор се оказа прекалено слаб. Двамата физици и лекарят отстъпиха назад на няколко крачки от платформата — операцията беше доста груба. Преди приличащият на огромен артилерийски снаряд калпак да потрепери и почне да се изхлузва от горната част на контейнера, изпод ванадиевите зъби отхвръкнаха големи парчета от бронята. Хората чакаха края на манипулацията. Едва когато черните като сгурия парчета престанаха да хвърчат и снетият от криотейнера звънец обърна към тях черната си вътрешност, Лакатош го вдигна с четирилостовия манипулатор под тавана. Бела реши още веднъж да изследва резервоара. И тогава всички неволно се вцепениха — отчупващите се докрай по шевовете ламарини потрепнаха и бавно паднаха на пода като повторение на вече преживяната някога агония. Дистанционно управляваните челюсти пренесоха във въздуха тежката качулка в другата част на залата и я оставиха там като половинка от празна бомба толкова внимателно, че тя стъпи върху алуминиевата ламарина, без да издрънчи. Бела се приближи до разтворения резервоар. В Средата тъмнееха остатъците от вътрешното покритие, изсъхналите слоеве приличаха на увехнали и обгорени листа. Лакатош надничаше през рамото му. Беше достатъчно добре осведомен за витрификацията. По времето на Граал и Рьомбден калпакът бил нахлузван върху човека чрез взривни заряди, за да може процесът на вледеняване да протече възможно най-бързо. Макар да оставал облечен със скафандъра си, витрифицираният човек трябвало най-напред да свали шлема си. Калпакът бил тапициран с пневматични възглавници, за да не смаже главата му при удара. При спукването си те предпазвали, общо взето, замразявания човек, в чиято уста впръскващият конус помпал течен азот, най-често строшавайки зъбите и дори челюстните кости. Целта била мозъкът да се замрази изведнъж, от всички страни, следователно — и отдолу, непосредствено над небцето. Не било по силите на тогавашната техника да избегне тези травми. Физиците обелваха постепенно слоевете трошливо покритие и ги поставяха един до друг, докато инструментите оголиха металното дъно на криотейнера. Сред натрошените, овъглени остатъци те попаднаха на обект също смачкан, но със запазена форма на малка книжка с обгорени ъгли. Полуовъгленият предмет бе така крехък, че при докосване се разпадаше на пепел, затова го сложиха под стъклен похлупак — и дъхът на човек можеше да го повреди.