Сергей Лукяненко - Сенки от сънищата

Псилонците са много слаби физически.

Разправят, че дори човешко дете е способно да убие псилонец без особени усилия.

Освен това, те са страшно малобройни. Всеки женски индивид през живота си създава не повече от три деца, това е физиологически обусловено от наличието само на три яйцеклетки в организма.

Но псилонците никога не са опитвали да надделеят с помощта на физическа сила или на численото превъзходство.

Десантният бот се приземи на около километър от нас. Лежахме, стиснали оръжията, и с омраза гледахме подобния на яйце сив кораб, обгърнат от дъгоцветните завеси на силовите полета. Нямаше никаква надежда да се пробие такава защита с ръчни оръжия.

Десантчиците започнаха да излизат.

Дори в бойни екипи те не изглеждаха особено опасни. Около два метра високи, съвсем обикновени на вид брони. Но ако някой се опиташе да създаде броня с подобна вътрешност на Земята, тя би тежала поне десет тона. Дори сега ние не притежавахме преносимите кваркови реактори, които даваха на псилонските десантчици енергия, нито пък имахме „стелещите се“ силови полета, позволяващи им да се придвижват с лекота.

Те бяха десетима. Застанаха в редица и тръгнаха към нас. Спокойно и открито — може би наистина не ни забелязваха под наметалата, а може и презрително да ни игнорираха.

— Защитниците на точка „алфа“ и „гама“ — пригответе се за сражение! — изрева Огарин. — Откривайте огън по заповед на командирите си. Охраната на щаба — стреляйте по моя команда!

Лежахме неподвижно. От време на време поглеждах към съседите си, опитвайки се да ги видя, от време на време прехвърлях поглед към лениво приближаващите се десантници. Нима знаменитият „Ултиматум“, стрелящ със заряди от антипротони, не можеше да пробие защитата им? Нима лазерният залп на „Шанса“ можеше да отиде на вятъра?

Горните крайници на псилонците се движеха ритмично. Размахваха ръце при движението си, съвсем като хора.

Е, хайде, елате. Чичо Гриша, какво се бавиш? До враговете оставаха триста метра, дори моят бластер можеше да ги уцели.

И в този момент псилонците изстреляха залп.

Отново ни изпревариха.

Стремителни завъртулки от огнени нишки — плазмени заряди, а може би нещо друго. Зашеметено поклатих глава — псилонците продължаваха спокойно да се движат към нас. Обърнах глава наляво и се вцепених.

Там, където току-що лежеше Семецки, сега имаше черен кръг, във вътрешността на който всичко беше изпепелено. От него вертикално стърчеше разтопената цев на „Ултиматума“, така и не успял да стреля нито веднъж.

Гледах този странен паметника само миг. Предателското оръжие, което не успя да се скрие под „Хамелеона“.

После извадих бластера изпод корема си.

— Не се поддавайте на провокациите! — разнесе се гласът на Кононов. Както се оказваше, той също имаше връзка с екипите ни.

— Я се разкарай, чичо — казах аз.

Прицелих се в един от псилонците — не е ли все едно в кого ще стрелям? — и натиснах спусъка.

Нашите само това и чакаха.

Когато петстотинте дула се обадиха, въздухът избухна.

— Ааа!!! — разнесе се вик до самото ми ухо. Без да прекъсвам стрелбата, аз се обърнах, абсолютно сигурен, че Олга Нонова умира.

Нищо подобно!

Храбрата учителка се беше изправила в целия си ръст, игнорирайки и нашите безпорядъчни залпове, и ответния огън на псилонците. „Шансът“ в ръцете й постоянно бягаше встрани, лазерните лъчи като бичове шибаха земята. Не знам какво я крепеше. Може би късметът, който никога не беше достигал на мен, или пък безумна смелост.

— На ви, чуждоземци! На! — крещеше Олга. Очите й блестяха. Кой сега би могъл да си помисли, че тя е миролюбива учителка на началните класове! Нищо, че стрелбата й беше напълно безрезултатна — тя държеше цевта прекалено ниско и изгаряше само бетона пред себе си; но самият й пример ни караше да се чувстваме горди, че сме част от човечеството.

В редицата на псилонците изведнъж се разнесе взрив. Нечий изстрел все пак бе пробил защитата на един от десантчиците! Гротескната фигура се замята, разцепи се на две, рухна.

— Така ти се пада! Да! — изкрещя Олга, приписвайки успеха на себе си.

Ответният удар на псилонците последва незабавно. Те явно осъзнаха, че надделяваме над тях благодарение на количеството си и прекратиха единичната стрелба. В замяна на това пред всяка фигура се наду малко червено облаче.

Не знаех какво е това.

Обаче чичо Гриша знаеше.