Евтимий Търновски: Житие на света Филотея Търновска

Родина на блажената беше гр. Поливот в Памфилийската област. Нейните родители се наричали Иоан Патриций и Ирина, чеда на благородни родители, постоянно пребъдващи в страх Божий, ден и нощ посещаващи Божиите храмове, хранели гладните и давали потребното на просещите. Но винаги им беше въжделено да получат рожба. И не се излъгаха в надеждата си, след като прилежно се молеха и проливаха горещи сълзи. Прочее, родиха светата и я нарекоха Филотея, като изпълниха сърцата си с неизказана радост, а на Бога отправяха благодарствени песни. Като минаха три години, блажената Ирина остави съпруга си и детето си и премина в нетленните жилища. А Иоан Патриций се намери в голямо недоумение, че детето от самото си рождение не приемаше нито млякото на майка си, нито на друга жена. Тя беше хранена от божествения промисъл и преуспяваше напред. Като стигна шестгодишна възраст, дадоха я да се учи на свещените Книги. И толкова много напредна в учението, щото цялото Писание знаеше наизуст. Така, че всички и се чудеха и навсякъде се носеше славата и. А толкова процъфтя във въздържанието, щото цяла седмица прекарваше без храна, и само в събота и неделя — след като се причести с божествените Тайни — вкусваше малко хляб и някакво накиснато вариво и след това пак се придържаше в своето правило като внимаваше денонощно в божествения закон и насищаше душата си със свещените Писания.

Когато стана на 14 години, въпреки нейното желание, я съчетаха в плътски брак. Годеникът й Константин беше благороден и във всичко приличаше на Филотея, и караше своя седемнадесета година. А истински боголюбезната, като се видя против желанието си съчетана в брак, беше в недоумение, с каква хитрост да запази себе си девствена, и от все сърце и душа възнасяше към Господа своите прилежни молби: „Господи Боже, погледни на моето смирение и ми дарувай сила да запазя своята девственост, докато ме прибереш при Себе си!“ Така си се молеше всеки час и беше овладяна от неизразима печал. Но намери удобно време, когато вече я съчетаха с мъжа и и ги затвориха в брачния чертог тя веднага падна на земята и безшумно заплака, със сълзите си ороси земята и с ръце се биеше по лицето, като казваше: „Уви, уви, какво пострадах! Отвори своята бездна, земьо, и ме погълни, окаяната, жива!“ Като я гледаше Константин така неутешно да плаче, едва я вдигна от земята и я попита за причината на този безутешен плач. А тя, едва престанала от плача си и отхвърлила всякакъв срам, му каза: „Господарю мой, ето аз цялата съм в твоите ръце. Но ако почакаш и изслушаш съвета, който ще те посъветвам, ние двамата и своите души ще спасим и ще станем причина за полза на другите.“ Той рече: „Остави всяко съмнение и страх, говори какво искаш!“ Тогава боголюбезната каза: „Когато четях божествените писания, намерих една древна повест, която разказваше следното…

Някоя си благоговейна девица била отдадена на мъж, който се казвал Амун и бил от благороден произход. Когато дошъл часът да се съчетае със своята невяста, той и казал с тих глас и умилителен израз: «Любезна моя съпруго, познаваш ли мъжката съблазън?» Тя му отговорила: «Не господине мой, съвсем не я познавам.» Тогава той и рекъл: «Послушай ме тогаз внимателно и аз ще ти кажа подробно всичко, което ще ни се случи, ако се съчетаем един с друг! На мене ще създадеш много грижи, а на себе си безмерна печал и всегдашна мъка. Освен това когато заченеш, ще те обхванат нетърпими болки, така щото самата си храна не ще можеш сладко да ядеш, а сънищата ти ще бъдат бодежи и стенания. А когато започнеш да раждаш, какви немощи ще бъдат, какви пъшкания, какви родилни болки тогава, с една дума казано — ще те сполети нещо като безнадеждна смърт, и ти ще отправиш погледи насам-натам и не ще намериш кой да ти помогне. Но ако родиш благополучно, ще те обхванат безмерни грижи и трудове: да го накърмиш, да го окъпеш, да го повиеш, да го нахраниш — безброй работи! Пък и за мъжа грижи, за управници, за църкви, за дрехи. Ако ли пък се роди ненормално, ще ти се приложи двойна печал. А над всичко — и грижа за зестра! Ако ли пък и бедност ни сполети, ще почнем да предпочитаме смъртта пред такъв живот. Затова послушай ме, който ти мисля доброто: нека пребъдем в девство през този къс живот, за да наследим бъдещия, дето няма печал, скръб и въздишка (Ис. 35:10; 51:11).