Евтимий Търновски - Житие на света Филотея Търновска

Един мъж високопоставен и славен, по име Навкратий, от гр. Амория, бил назначен от тогавашния цар за воевода на Елада. Случило му се да се бие с безбожните агаряни и след като двете страни се сразили, по неведомите съдби Божии, цялото му войнство било победено: някои били убити, а други били пленени и отведени в Сицилия. Заедно с другите бил пленен и някой си стратилат, но име Артаван, от гр. Филомелия. Отведени от безбожниците, те били затворени в някаква мрачна тъмница и пазени с голямо внимание. Така задържани там, те били в голямо недоумение, какво да измислят и какво да направят. И обзети от голяма печал, призовавали помощта на всесилния Бог и Неговите близки угодници. Тогава Артаван си спомнил за св. Филотея и започнал да им разказва за нейните преславни чудеса и че получила дар да лекува различни недъзи и болести. Това като слушал стратилат Навкратий, разпалило се сърцето му и започнал от все душа да призовава нейната помощ. И понеже се изпълнил с божествено желание и се разпалил с гореща вяра, не изтърпял дълго да крие това, но бързо станал и вдигнал всички на усърдна молитва, като се обливал с потоци сълзи. И всички се устремили единодушно към усърдна молитва и призовавали помощта на боголюбезната Филотея, като казвали: „Родствена на Христа рабо, нескверна невясто, чиста гълъбице, жилище на Св. Дух, ако погледнеш милостиво на нас смирените и отчаяните, и ни освободиш от тази ужасна тъмница, ще бъдем и ние тръби на твоите безчислени чудеса, с висок глас ще ги проповядваме, а останалото време на нашия живот ще преживеем целомъдрено и чисто. О преподобна майко, не ни презирай, защото горчиво бедстуваме в тази ужасна и бедствена тъмница!“ С такива молитви прекарали цялата нощ, с горещи сълзи и сърдечни стенания. Като свършили това всенощно бдение и приключили молбата си, легнали да си починат и да дадат малко сънно утешение на тялото. Заспали всеки на своето място, явила им се преподобната и възрадвала сърцата им с утешителни думи, като рекла: „Молитвата ви е чута и Бог не презря вашите въздишки. Прочее, идете си с миром и се завърнете се по домовете си, като въздадете на Бога своята благодарност, Който освобождава от окови затворниците!“ (Пс. 67:7). Те се събудиха от радост, железните вериги лежаха паднали от тях, тъмницата беше широко отворена. Те повярваха, че видението е истинско, и веднага напуснаха отворената тъмница;стражата лежеше като мъртва и свободно избягаха. Но преди да отидат у дома си, най-напред отидоха на острова, за да въздадат на преподобната своите достолепни благодарности. След като изпълниха това си задължение, всеки от тях се завърна у дома си и на всички разказваха преславните чудеса на преподобната Филотея.

След като това се разнесе на всякъде и успя дя влезе във всяко ухо, някой си прокажен, изпълнен с вяра и горещо усърдие, бързо дойде в църквата на преподобната майка, призоваваше милостта и с прилежни молби и чести поклони, дълго време с безсънни нощи, пост и изтезание измъчваше себе си и неотстъпно прекарваше в нейния божествен храм. Блажената, като видя неговото дълго прилежание и телесната му проказа, която за малко не го беше свършила, веднага склони на милост, яви се на съне на църковния клисар и му заповяда да го помаже с масло от светото кандило на пречистата Богоматер по цялото тяло. Като стана от сън, клисарят бързо изпълни заповедта, и не след много дни го изпрати здрав у дома му, за да прославя Бога и да Му благодари, както и на Неговата близка угодница.

Мина много време и много чудеса станаха. Гръцкото царство крайно изнемогна и държащите неговия скиптър изпаднаха в тежки обстоятелства. Като намериха подходящо време, римляните люто и сурово се нахвърлиха върху гръцката държава и нанесоха непоносима беда. В същото време и българското царство стана много крепко и силно, и всичките околни области обхващаше и покоряваше. Тогава в България управляваше царския скиптър добре и даже великолепно благочестивия и славен цар Калоян (1197–1207). Като виждаше гръцкото царство съвсем изнемогнало, и той се нахвърли срещу него мъжествено, и много градове и села плени и разори. И като събра всичко хубаво, пренесе го в своя славен гр. Търново — целият народ с всички животни пресели в своята държава. Като вършеше всичко това, чу и чудесата на преподобната Филотея и много се разпали сърцето му. Защото нещо обикновено е това, душите на боголюбезните да проявявят усърдие към добродетелта и всячески да показват ревност. След като завоюва целия оня край и го подчини на своята власт, дойде и там, дето лежеше честното тяло на преподобната, изпълни се с неизказана радост, като хвалеше Бога и прилежно Му благодареше. Падна пред честните мощи на преподобната, обля ги със сълзите си и благоговейно ги целуна. После заповяда да се отслужи всенощно бдение и раздаде на бедните много милостиня. Сутринта се отслужи божествена литургия, на която присъстваше царят в голяма радост и веселие заедно с всичкото си войнство. И взе хубавото решение да принесе тялото на преподобната в своята държава. Обаче благоволи тази си мисъл да сподели и със своите съветници и князе, което и направи. А те като чуха това от царя, извикаха като с едни уста: „Сърцето на царя е в Божиите ръце! (Прит. Сол. 21:71). Царю, прави скоро, каквото си намислил! Ние вярваме, че ако изпълниш на дело това решение, голяма полза ще принесеш на нашите души, но и на нашата страна и нашият град ще получи голяма помощ!“